През 1880 г. Второто обикновено народно събрание на Княжество България приема националната валута лев

Левът е паричната ни единица, емитирана от Българската народна банка. Разделя се на 100 стотинки. Името му произхожда от „левъ“ – остаряла форма на думата „лъв“, употребявана през 19 век.

Левът е приет за българска парична единица малко след Освобождението на страната, когато на 4 юни 80-та година е приет Закон за правото на резание монети в Княжеството, а на следващата година са отсечени и първите монети.

 

От 1997 г. стойността на лева е твърдо свързана с тази на германската марка чрез системата на валутен борд при курс 1000 лева = 1 германска марка. След деноминацията на лева от 5 юли 1999 г. курсът става 1 лев = 1 германска марка, а след премахването на германската марка в края на същата година левът се привързва към еврото при курс 1,95583 лева = 1 евро.

През 1920 г. Унгария губи 71% от територията си и 63% от населението си по силата на Трианонския договор

Трианонският договор е мирното споразумение от 1920 г., което официално слага край на Първата световна война между повечето държави от Антантата и Кралство Унгария. Договорът регулира статута на независима унгарска държава и определя нейните граници. Той оставя Унгария без излаз на море, обхващаща 93 073 км2, едва 28% от 325 411-те кв2, които съставляват предвоенното Кралство Унгария. Населението става 7,6 милиона, само 36% от населението от 20,9 милиона на бившата държава. Земите, които общо биват разпределени между съседните държави , имат мнозинство от не-унгарци, но 31% от унгарците остават извън пределите на Унгария след подписването на договора. Пет от десетте най-големи градове от предвоенното кралство остават в други държави. Договорът ограничава армията на Унгария до 35 000 офицери и мъже, а австро-унгарският флот престава да съществува.

Основните бенефициери на териториалното разделение на предвоенното Кралство Унгария са Кралство Румъния, Чехословашката република, Кралството на сърбите, хърватите и словенците и Първата австрийска република. Един от основните елементи на договора е доктрината „самоопределение на народите“ и е опит да се даде на не-унгарците техни собствени национални държави. Унгарската делегация подписва договора с протес на 4 юни 1920 г. в палата Гранд Трианон във Версай, Франция. Договорът е регистриран в Договора за лигата на нациите на 24 август 1921 г.

Съвременните граници на Унгария са същите като тези, определени в Трианонския договор, с някои незначителни изменения до 1924 г. по отношение на унгарско-австрийската граница и с изключението на три села, които биват прехвърлени на Чехословакия през 1947 г.

Умира Джакомо Казанова, чието име е станало нарицателна за похотливост

Джакомо Казанова е италиански авантюрист, изявявал се като търговец, дипломат, шпионин, политик, философ, магьосник, писател,  автор е на над двадесет книги и няколко пиеси, и преводач. Известността му обаче се дължи главно на похожденията му.

Малко авантюристи и измамници оставиха значителен отпечатък в световната история. Повечето от тях са потънали в забрава. Джакомо Казанова обаче е изключение, което потвърждава правилото. Името му се е превърнало в домашно име. Този измамник стана известен с шумните си любовни трикове и всякакви измами, които многократно го вкарваха в килията на затвора.

Джакомо Жироламо Казанова е роден в околностите на италианския град Венеция в семейството на известни актьори Гаетано Джузепе и Жанета Фаруси. Джакомо беше най-голямото дете сред многобройните братя и сестри. Баща ми почина рано, когато момчето беше на осем години, а майка му през цялото време беше загубена при следващото турне. Възпитанието падна на раменете на любящата баба Марсия Балдисер.

Момчето беше болезнено дете и често беше измъчвано от кървене от носа. Пребивайки всички лечители, бабата на Джакомо Казанова го завела при известната вещица и макар да няма лек, детето се зарадвало на магическите обреди. На 9-годишна възраст Джакомо е изпратен в медицински приют по настояване на лекари. Условията в него бяха отвратителни и порасналото момче се премести да живее при местен свещеник, когото впоследствие си припомня през целия си живот.

Разработен след неговите години, Джакомо Казанова на дванадесетгодишна възраст влезе в юридическия университет и до 17-годишна възраст вече е сертифициран специалист. Съдебната практика обаче му беше омразна и скоро Джакомо реши да стане министър на църквата. След като узрява, младежът се превръща в много привлекателен млад мъж.

Копнежът му към нежния пол и безразборните сексуални отношения го карат да го изплаши от Патриаршията със скандал, а залаганията за хазартни игри и карти карат Джакомо Казанова в затвора. След като излезе от затвора, той влиза във военен отряд, но след като служи малко повече от година, хвърля това следващо приключенско начинание.