На този ден се ражда гениалният Тери Пратчет

 

„Никога недей да забравяш, че тълпата, която днес ръкопляска на коронацията ти, е същата тълпа, която утре ще ръкопляска на обезглавяването ти. Хората обичат да има шоу.“

Творчеството му е пълно с такива сентенции. Даже и да не са написани на латински, излезли из под неговото перо, такъв род истини карат хората да ги запомнят. Рожденото му име е Терънс Дейвид Джон Пратчет.

Поема първата си глътка въздух на 28 април 1948 година в Бекънсфийлд, Великобритания. В семейството на Дейвид и Ейлън Пратчет той е единственото дете. Днес по целия свят е той е известен като Тери Пратчет.

Според някои литературни критици в родната му Великобритания, Тери Пратчет е сред хората, които оказват най-голямо влияние върху развитието на литературата през последните 30 години не само на Острова, но и в целия свят. За популярността му е достатъчно да се спомене само фактът, че книгите му от поредицата за “Света на Диска” са издадени в над 87 милиона екземпляра и са преведени на над 37 езика по света.

През 1998 година Тери Пратчет е удостоен от кралица Елизабет II с рицарско звание. Прибавяйки към името си рицарската титла сър, той остава (и вероятно е единственото изключение) и член на Ордена на Британската империя (по канонични правила, присвояването на рицарско звание сър лично от монарха предполага удостоеният да не членува в никакви други рицарски ордени).

 

От 2007 година Пратчет е диагностициран с болестта на Алцхаймер. Открито застава зад идеята за евтаназията и през 2011 година ВВС излъчва документалния филм “Тери Пратчет: Избирайки да умра”, в който писателят обяснява своите виждания по проблема с асистираното самоубийство по здравословни причини. Въпреки че състоянието му постепенно се влошава, Пратчет продължаваше да работи до последно и диктуваше книгите си на своя помощник Роб Уилкинс.

Кариерата му като писател се развива постепенно. Още в ранните си юношески години прави опити, като пише разкази и повести. Първият му роман “Килимените хора” е издаден през 1971 година. Но истинската му кариера започва с излизането през 1983 година на първата книга от поредицата истории от “Света на Диска” – романът “Цветът на магията”. До днес поредицата вече е от 40 романа, 5 разказа, 4 илюстровани карти и атласи, 10 справочника и една книга с… готварски рецепти.

Отива си на 12 март 2015, а негови почитатели направиха подписка ,а дресирана към Смъртта да върне Тери отново при живите.

 

През 1932 г. започва ваксинацията срещу жълта треска

Жълта треска нарича още Американска чума, е остро вирусно заболяване. Въпреки наличието на ефективна ваксина, болестта продължава да е често срещано хеморагично заболяване в много страни и региони от Африка и Южна Америка.

Жълтата треска е причинител на няколко опустошителни епидемии. През 16 век избухва в Италия, Франция, Испания и Англия. Смята се, че около 300 000 души умират от жълта треска в Испания през 19 век. През 1802 г. френски войници участващи в потушаването на хаитянската революция и около половината от армията загива от жълта треска.

Редица огнища са регистрирани в Западното полукълбо през годините. Научните изследвания проведени в началото на 20 век, включително и при доброволци, водят до изучаването на болестта и откриването на начините на предаване на хората и разработването на ваксини и други превантивни средства. Въпреки създадената добра ваксина против това заболяване, ежегодно в световен мащаб от него, според Световната здравна организация, умират до 200 000 души.

 

През 1997 г. влиза в сила Конвенцията за химическите оръжия от 1993 за използване на химически оръжия

Конвенцията за химическите оръжия е споразумение за контрол над въоръжаването, с което се забранява производството, натрупването и използването на химическо оръжие. Пълното ѝ име е Конвенция за забрана на разработването, производството, натрупването и употребата на химическо оръжие и за неговото унищожаване (КХО).

Конвенцията е приета на Конференцията по разоръжаване в Женева на 3 септември 1992 г., одобрена е от Общото събрание на ООН, открита за подписване в Париж на 13 януари 1993 г. и е влязла в сила на април 1997 г.

Конвенцията е подписана от Република България на 13 януари 1993 г. и е ратифицирана на 29 юни 1994 г., а в България е приет ЗАКОН за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори.

Основното задължение на конвенцията, налагано на членовете ѝ е забраната за производството и употребата на химическо оръжие, както и унищожаването на всичките съществуващи запаси.

 Всички дейности, свързани с химическите оръжия и споменати в конвенцията се контролират от Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО). До юли 2010 г. са унищожени около 60% от всички натрупани химически оръжия.

Русия, Ирак и Северна Корея са държавите, които не подписват договора.