Астрономическата пролет настъпва в 23:24 часа българско време днес. Това е денят, на който настъпва пролетното равноденствие. В българската култура празникът се чества като ден, в който земята се събужда от зимен сън. За предвестник на сезона се смята кокичето, което първо си пробива път, още преди да се е стопил снегът.  

На първа пролет денят и нощта са с еднаква продължителност.  В древността, в някои култури се смятало, че на този ден богът Слънце се венчава за богинята на пролетта. В миналото българите преди своето покръстване са празнували в деня на пролетното равноденствие празника Сирни Заговезни.

Случайно или не, един от най-позитивните дни в годината се чества и като Международен ден на щастието. Той е учреден с резолюция на Общото събрание на ООН от 28 юни 2012 г. В документа се посочва, че стремежът към щастие и благополучие е сред основополагащите цели на човечеството. Той трябва да намери отражение в целите на държавната политика на всички страни и да стане съставна част на комплексния и балансиран подход за гарантиране на икономически растеж. ООН призовава своите страни-членки, международни и регионални организации, както и гражданското общество, да отбележат подобаващо празника. 

Отбелязваме и Международния ден на приказката. Началото на традицията е поставено през 1991 година в Швеция, като постепенно към нея се присъединяват все повече държави. Целта на този празник е да ни припомни за гласът на разказвача, който всички ние чуваме. Дори ако четем наум ...

20 март е и Международен ден на франкофонията. Празникът се отбелязва в 77 страни по света, като 56 от държавите са членки на Международната организация на Франкофонията. Населението на тези страни е общо над 890 млн. души, а над 200 млн. от тях говорят френски език. България също е пълноправен член на организацията от 1993 година насам. 

На 20 март 1815 година Наполеон Бонапарт влиза в Париж с 140 000 души и 200 000 доброволци. С това започва второто му управление, след завръщането му от изграниние на остров Елба. То остава в историята като „Стоте дни“.

Прoтив Нaпoлeoн ce фoрмирa aнтифрeнcкa кoaлиция c учacтиeтo нa мнoгo eврoпeйcки cтрaни. Cлeд пoрeдицa cрaжeния в тaзи пocлeднa вoeннa кaмпaния нa Нaпoлeoнoвитe вoйни прeминaли c прoмeнлив уcпeх, aрмиятa нa Нaпoлeoн e oкoнчaтeлнo рaзгрoмeнa в гeнeрaлнoтo cрaжeниe при Вaтeрлo нa 18 юни 1815 г.

Нa 22 юни 1815 г. Нaпoлeoн Бoнaпaрт пoд нaтиcкa нa oбcтoятeлcтвaтa пoвтoрнo ce oтричa oт прecтoлa и зaминaвa в принудитeлнo изгнaниe нa ocтрoв Cвeтa Eлeнa в aнглийcки плeн и дaлeчe oт cвeтcкaтa cуeтa нa Eврoпa.

 

През 1916 година Алберт Айнщайн публикува своята Теория на относителността. Това е физическа теория на пространство-времето, описваща универсалните пространствено-временни свойства на физическите процеси. Самият термин е въведен 10 години по-рано от Макс Планк. 

В историята на физиката терминът теория на относителността се използва понякога за разграничаване на възгледите на Айнщайн, Минковски и техните последователи, отхвърлящи концепцията за етера като преносна среда на светлината, от възгледите на някои техни предшественици като Хендрик Лоренц и Анри Поанкаре.

И днес теорията се прилага във физиката и астрономията. Тя е първата, заменила 200-годишната класическа механика на Нютон. Тя коренно променя възприятията на хората за света. Айнщайн изменя фундаменталните възгледи за време и пространство, като въвежда понятието пространство-време.

Теорията на относителността значително разширява разбирането на физиката като цяло и съществено задълбочава знанията в областта на физиката на елементарните частици, като дава мощен импулс и нови теоретични инструменти за развитие на физиката. С нейна помощ космологията и астрофизиката съумяват да предскажат такива необичайни явления като неутронните звезди, черните дупки и гравитационните вълни.