На този ден: Отпечатана е първата българска банкнота с номинал 20 лева

1774 г. Джоузеф Пристли открива кислорода. Роден през 1733 г., Пристли изследва газовете от 60-те години, като печели слава с изобретяването на газираната вода, с творбите си върху електричеството и с някои други по-маловажни открития.

Изолираният от него непознат газ той нарича де-флогистон, което впоследствие е отхвърлено от научната общност. Пристли демонстрира откритието си в Париж пред Лавоазие, броени дни след като го е направил, а след завръщането си в Англия през 1775 г. продължава експериментите и открива, по неговите думи, „витриолен киселинен газ”, всъщност серен двуокис.

През март Пристли представя откритията си в писма до Кралското общество и в статия на страниците на сп. „Философикъл транзакшънс”. Според заключенията му новооткритият дефлогистиран газ е „5-6 пъти по-добър от обикновения въздух за дишане и разпалване”. Ученият доказва твърденията си в специално изградена за целта лаборатория.

Любопитен факт е, че за откритието претендират и французинът Антоан Лоран Лавоазие, и шведът Карл Вилхелм Шееле. Газът получава съвременното си название - кислород, през 1777 г. именно от… Лавоазие.

Робството в индустриални размери е било основен източник за богатство в Британската империя, експлоатацията е в основата на търговията със захар на Западната Индийска компания и на памучните плантации в Северна Америка. От нея печелели не само робовладелците, а и инвеститорите в транспортирането на африканци за роби.

Кампанията срещу робството започва в края на 18 в. Тя довежда първо до отмяна на робството, което става със закон през 1808 г., а 26 години по-късно (1834 г.) с акт на парламента е обявена еманципация на робите. Именно този закон дава възможност за компенсация на робовладелците, но не дава и пени репарация за бившите вече роби.

Освен това законът предвижда само децата под 6 години да бъдат незабавно освободени, останалите са третирани като „чираци”, които в замяна единствено на безплатна храна и подслон са задължени да работят по 40 часа и половина. Това продължило до 1840 г. След няколко сериозни бунта срокът бил изтеглен и през 1838 г. окончателно са освободени 700 000 роби от Западната Индийска компания, 40 000 в Южна Африка и 20 000 на Мавриций.

1879 г. създадена е Дунавската военна флотилия, с което се поставя началото на българските Военноморски сили (ВМС). Бойното кръщение на Дунавската флотилия и морска част става при защитата на Съединението на Княжество България с Източна Румелия.

До 1885 г. Дунавската флотилия попълва състава си с подарени от Русия и закупени от Франция кораби. Допълнително през 1884 г. от Русия за флота на България е направено дарение от две миноноски, 40 котвени мини, 100 учебни мини, 10 прътови мини и голямо количество взривни материали и минни принадлежности се поставя началото на Минната част на флотилията и подготовката на специализирани кадри за поддръжка и използване на въоръжението.

Организационно Дунавската флотилия и Морска част включвала Русенско адмиралтейство, на което били подчинени Катерните команди, Корабната работилница, Портовата рота, Минната част, Метеорологичната станция и Флотския духов оркестър.

Към началото на Съединението корабите не са били въоръжени и не е съществувал план за тяхното използване. Днес ВМС са един от четирите вида въоръжени сили в структурата на Българската армия, наред с Военновъздушните и Сухопътните войски и Националната гвардия.

1885 г. в Санкт Петербург е отпечатана първата българска банкнота с номинал 20 лева. Днес тази банкнота се съхранява в Историческия музей Габрово.

В първите години след Освобождението в обращение на територията на България се намират главно сребърни монети, голяма част от които са физически обезценени.

Левът е приет за българска парична единица малко след Освобождението на страната, когато на 4 юни 1880 г. е приет Закон за правото на резание монети в Княжеството, а на следващата година са отсечени и първите монети.

Приетият през 1880 г. Закон за правото на резание монети в Княжеството предвижда фискалното счетоводство да се води в левове, определя количеството злато, сребро или мед в различните монети и ограничава общото парично предлагане до 15 млн. лева. Левът има стойност, равна на тази на френския франк. Допуска се използването на монети, както на Латинския валутен съюз, така и на други страни, които държавата приема по утвърдени от Министерството на финансите курсове.

В края на 1884 г. парламентът дава възможност да бъдат емитирани сребърни монети за още 10 млн. лева, като за тази цел са претопени голямо количество рубли в монети, събрани от държавата като данъци. През следващите две години правителството и Българската народна банка (БНБ) успяват окончателно да изтеглят от обращение руските сребърни монети.

БНБ започва да емитира банкноти през 1885 г. Първата емисия е сравнително малка (213 000 лева) и е зле приета от хората. Причина за това е както недоверието в новите хартиени пари, така и златното покритие на банкнотите.

Първата българска банкнота носи номер 000001. Номиналът й е 20 лева, размерите - 150 на 97 мм, а върху нея има воден знак на БНБ. Лицето на банкнотата представлява кафяво каре върху светла охра, а в левия ъгъл е изобразен държавният герб.

1936 г. в Берлин Адолф Хитлер открива 11-те Летни олимпийски игри. Игрите продължават до 16 август. След като нацистите идват на власт в Германия, те виждат в олимпийските игри идеална възможност за разпространяване на идеите им и придобиване на широка известност. Единственият друг град кандидат за домакин е Барселона.

Това е първата олимпиада, на която е въведена церемонията по внасяне на олимпийския огън. Най-много медали печелят домакините, но доминацията им не е пълна поради наличието на спортисти като Джеси Оуенс, който печели четири златни медала. Хитлер пък открито показва недоволството си от постиженията на американските цветнокожи атлети - Джеси Оуенс и Корнелиус Джонсън.

На тези игри за пръв път се провежда турнир по баскетбол. На финала отборът на САЩ побеждава отбора на Канада с рекордно ниския резултат от 19:8. Мачът се провежда на открит мръсен терен в дъждовно време, но срещата е наблюдавана от около 1000 зрители.

1975 г. 33 европейски страни, САЩ и Канада, подписват в Хелзинки Заключителния акт от споразумението за човешките права. С документа фактически се създава Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).

В този документ са уредени редица ключови споразумения във военно-политическата област, в сферата на икономиката, опазването на околната среда и човешките права и са фиксирани основните принципи за поведението на държавите спрямо техните граждани („хелзинкският декалог”), а също и в отношенията помежду им.

Предшественик на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) е създаденото в началото на 70-те години Съвещание по сигурност и сътрудничество в Европа (СССЕ), представляващо многостранен форум за диалог и преговори между Изтока и Запада.

1981 г. в САЩ започва излъчване музикалният телевизионен канал MTV. Първият музикален продуцент на канала е Боб Питман. По-късно той става изпълнителен директор на MTV Networks.

Най-запомнящите се мигове в ранните години на телевизията са световната премиера на видеото на Майкъл Джексън „Трилър”, което се превръща в емблема на канала; концертите, посветени на борбата срещу СПИН-а, както и дебютът на Видео музикалните награди на MTV.

Телевизията е залагала през годините, освен на видеоклиповете, и на собствени продукции и шоута. Сред тях са Beavis and Butt-head, The Osbournes и Jackass. MTV може да се похвали и с номинираните за Оскар филми „Murderball” и „Hustle and Flow”.

През 1987 г. MTV излиза извън Америка и основава и канал за територията на Европа. Днес каналът е наблюдаван от над 1,4 млрд. души по света в 179 държави.