Днес светът празнува театъра! Едно от най-вълнуващите сценични изкуства, което и до днес владее емоциите на публиката, има своя ден!

Международният ден на театъра e се отбелязва от 1961 г. по инициатива на парижкия Международен театрален институт, който действа под егидата на ЮНЕСКО. Според устава си организацията има за цел разширяване на сътрудничеството между всички театрални дейци. Честването включва разнообразни национални и международни театрални прояви, като с особена значимост е разпространението на международно послание за Деня на театъра. Обичайно то се отправя от личност от световна театрална величина.

Големият драматург Жан Кокто е автор на първото послание през 1962 година, в което казва: „Световният ден на театъра отбелязва невероятния брак между единственото и множественото, между обективното и субективното, съзнателното и несъзнателното, които идват да покажат на света необикновените творения, които е създал. Много от разминаванията в света са резултат от отчуждението на умовете и бариерата на езика: това са тези разминавания и тази бариера, която огромният и сложен механизъм на театъра се е постарал да преодолее.“

Знаете ли, че?

 

Първият професионален театър в България е създаден в Пловдив от двама французи на име Босси и Брюн през 1881. Те купуват бивша бейска къща в града под тепетата, която превръщат в хотел. За да се конкурират с два други хотела, правят в двора на къщата нова сграда сграда – за театрални представления. Така се появява първият театрален салон у нас. Той се казва Международен театър „Люксембург“. Това се случва близо 20 години, след като в България са изиграни първите театрални постановки.

През 1913 г. бушува голям пожар в сградата на театър „Люксенбург“, тя изгаря и с това прекратява дейността си. Днес театърът носи името на смятания за родоначалник на съвременната театрална школа в България артист и режисьор Николай Масалитинов.

Николай Масалитинов е роден в Харков само година преди театър „Люксенбург“ да бъде основан. Той пристига в България през 1925 (след като веднъж е отказал предложение на Сирак Скитник в 1923) и става главен режисьор в Народния театър в София, какъвто остава до 1944 г. и е режисьор от 1944 г. до смъртта си през 1961 г. Поставя близо 140 пиеси, сред които са: „Ревизор“, „На дъното“, „Албена“, „Милионерът“, а в някои и играе от тях. През 1955 г. играе и ролята на княз Горчаков във филма „Героите на Шипка“.

През 1925 г. открива драматична школа към Народния театър, която по-късно се преобразува във Висш институт по театрално изкуство и ще носи това име до 1995, когато ще се прекръсти на Национална академия за театрално и филмово изкуство. На името на Николай Масалитинов е наименуван Пловдивският драматичен театър