Това е рубриката, в която ще ви припомни, какви важни събития са се случили на днешния ден - събития, дали отражение по света и в България, както и любопитни факти и истории.

Цилиндърът на Кир

През 539 година пр. Н.е. персийският цар Кир II Велики издава първият писмен документ за правата на човека, известен като Цилиндъра на Кир. Наричан е също Харта на Кир и представлява глинен цилиндър. Върху него е изписана декларация, свързана със завземането на Нововавилонското царство от персите. Това е първият писмен документ за правата на човека.

Днес той е счупен на няколко части, които се намират в Британския музей. Открит е през 1879 година на територията на днешен Ирак.

Първата въздушна бомбардировка на стратегически обект

На 29 октомври 1912 година български самолет бомбардира от въздуха старата гара Караагач в Одрин. Това се в 10 часа сутринта, в началото на обсадата на Одринската крепост. Бомбардировката е извършена с германския самолет "Албатрос F-3", пилотиран от поручик Радул Миков с наблюдател и бомбардир Продан Таракчиев. Половин час по-рано той излита от Свиленград, където се намира първото военно летище – „Мустафа паша”. В самолета са взети две бомби. Продан Таракчиев пуска бомбите над гарата, нанасяйки значителни щети на противника. Самолетът се приземява успешно в Свиленград с четири пробойни.

Турция чества Деня на републиката

На 29 октомври 1923 година е създадена Република Турция. Днес южната ни съседка чества датата като свой официален празник. В резултат на националноосвободително движение на 29 октомври 1923 г. Турция е провъзгласена за република – първа в Близкия и Средния Изток, столицата е преместена в Анкара и е приета Конституция. За президент е избран Мустафа Кемал Ататюрк.

Ататюрк провежда коренни промени в турското общество. При неговото управление е забранено многоженството, както и носенето на фесове. Президентът въвежда правна система от европейски тип.Ислямът се отделя от държавата, а арабската азбука се заменя с латиница. На жените се дава право на глас.

Започна делото срещу епископ Романов

Иван Романов е български католически епископ и апостолически викарий на Софийско-Пловдивския апостолически викариат. Малко след началото на управлението му започват и големите наприятности за българската католическа църква. Още през есента на 1945 г. започват да проучват възможностите за отнемане „за държавни и обществени цели“ на покритата недвижима собственост на тази църква. До 1948 г. ѝ позволяват да събира наемите от собствените си имоти, а след това и тези приходи са прекратени. Промени в закона от 1948 г. посягат на един от най-доходните ѝ източници – земята. Църквата е лишена от своите училища, болници, сиропиталища и други благотворителни заведения. През 1949 г. се прекратяват и връзките на католическото духовенство в България с Ватикана и съответните Конгрегации и ордени, които са оказвали известна финансова помощ в предишния период. 

От началото на 1951 г. държавата установява строг финансов контрол върху приходите и разходите на Католическата църква. Тя започва да се третира като обществена организация и е длъжна да борави със собствен бюджен.  

По време на съдебните процеси срещу католически свещеници в България монсеньор Романов е арестуван от Народната милиция. На 29 октомври 1952 г. той се изправя през съда по обвинение в шпионаж. Получава 12-годишна присъда. 

След множество изтезания по време на следствието и в затвора, здравното му състояние се влошава. На 8 януари 1953 г. епископ Иван Романов умира в отделението за арестувани в Шуменската болница. Погребан е от д-р Караланов и санитарите от болницата. Седем години по-късно останките му са пренесени и погребани в селското гробище в Секирово, днес квартал на Раковски. 

Няколко седмици преди посешението на папа Йоан Павел II в България през 2002 г., е изграден барелеф на епископ Евгений Босилков, епископ Иван Романов и свещеник Флавиан Манкин пред църквата „Пресвето сърце Исусово“ в Раковски.

 

На този ден са родени политикът Борислав Великов, актьорът Ричард Драйфус, народният певец Георги Гьорски, историкът Наум Кайчев, киноактрисата Уинона Райдър, футболистите Николай Кръстев, Пламен Димов и Галин Димов. 

На днешната дата през 1938 година е родена и Елън Джонсън Сърлийф, носител на Нобелова награда за мир. Тя е и 24-тия президент на Либерия. Сърлийф е първата жена на този пост в африканската държава. Отличава се със строг характер и решителност и често е сравнявана с Желязната лейди. Елън Сълийф умира на 22 януари 2018 година. 

Своят жизнен път през 1911 година приключва Джоузеф Пулицър. Йозеф, както е рожденното му име, е роден през 1847 г. в еврейско семейство от град Мако в Унгария. Когато е на 7 години баща му мести семейството в столицата Будапеща, където момчето получава образованието си от частни учители и овладява френски и немски език.

След като баща му фалира, Йозеф Пулицър емигрира в Съединените щати като 17-годишен младеж и започва да използва английския вариант на името си – Джоузеф Пулицър. Поради липсата на средства се записва в армията и участва на страната на Севера в Американската гражданска война. След края на войната, отново преследван от безпаричие, Джоузеф Пулицър тръгва на Запад, за да търси нови възможности и работа.

Установява се в Сейнт Луис, където познанията му по немски му вършат добра работа, поради големия брой немски имигранти в града на река Мисисипи.

Първата публикация на Пулицър била за измама, от която пострадал. След като платил 5 долара на агент, който му обещал работа в плантация край града, Джоузеф Пулицър осъзнал, че е бил измамен заедно с още няколко други желаещи да работят. Той описал как работи измамата и излизащия в Сейнт Луис немскоезичен вестник Вестлише пост публикувал написаното. През 1867 г. Пулицър се сдобива с американско гражданство. Именно немското издание, публикувало първата му статия, го наема като репортер.  

Преди да стане собственик на вестник и известен издател, Джоузеф Пулицър бил политик. Записал се в Републиканската партия, активно участвал в техни кампании и работил много за неуспешната кандидатура за президент на Хорас Грийли. Разочарован от корупцията в Републиканската партия, Джоузеф Пулицър се присъединил към Демократическата партия.

През 1872 г. Пулицър направил успешна сделка с акции на вестник Вестлише пост, които купил за 3000 долара и продал по-скъпо година след това. Шест години по-късно купува фалиралият Сейнт Луис Диспач и го обединява със Сейнт Луис Пост. И до днес той е основният местен вестник.  11 години след това купува Ню Йорк Уърлд. За да привлече читатели, вестникът започнал да публикува гръмки новини за престъпления, бедствия, скандали и лични човешки истории.

Тиражът на Ню Йорк уърлд се увеличил значително – от 15 хиляди на 600 хиляди дневно, което го направило най-големия вестник в САЩ.

По това време Пулицър бил избран за депутат в Конгреса на САЩ, но се отказал от поста по средата на мандата, защото пречел на работата му във вестника.

През 1895 г. известният издател Уилям Хърст купил конкурентния вестник Ню Йорк джърнъл и започнала голяма борба за американската аудитория. В рамките на битката между Уърлд и Джърнъл се родил термина “жълта журналистика”, с който се наричали масови публикации, направени след слаба или напълно липсваща проверка на фактите, преувеличения, търсене на скандали и използването на гръмки, привличащи вниманието заглавия.

Наред с “жълтите” истории, вестникът на Джоузеф Пулицър публикувал редица от най-известните журналистически разследвания в страната. Известната репортерка Нийли Блай работела за Ню Йорк уърлд. Тя променила представите за разследващата журналистика, когато симулирала лудост, за да влезе в дом за психично болни в Ню Йорк. Прекараните там 10 дни разкрили крайно лошото отношение и грижи към психично болните.

С годините здравето на Джоузеф Пулицър се влошавало и той постепенно се оттеглил от ежедневната работа във вестника. През 1911 г. Пулицър починал на борда на яхтата си, докато секретарката му четяла за живота на френския крал Луи Единадесети. Наследила го съпругата му Кейт, с която имали 7 деца.