България отбелязва 148 години от обесването на Апостола на свободата Васил Левски. 

През 1873 г. Васил Левски е обесен в покрайнините на София. Днес тази годишнина официално се отбелязва на 19 февруари. Историци обаче са категорични - Апостола е обесен на 18 февруари 1873 г. Възприемането на 19 февруари като дата за гибелта на Апостола е породено от техническа грешка при преминаването от Юлианския към Григорианския календар. Левски е обесен на 6 февруари 1873 г., когато действа старият стил на календара.

Васил Левски е псевдонимът, с който е известен Васил Иванов Кунчев, революционер, идеолог и организатор на българската национална революция. Основател е на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Известен е и като Апостола на свободата заради организирането и разработването на стратегията за освобождаване на България от османско иго. Други негови прозвища са „Дяконът" и „Джингиби" (Неуловимият).

Турската полиция разполага със сведения за него и го търси още отпреди фаталната случка в Къкринското ханче, затова свидетелстват много негови съратници, както и самият Левски в някои от писмата си. Повод за активизиране на търсенето му стават разкритията около обира на Орханийската хазна.

На 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак. Левски е против, но е подкрепен единствено от поп Кръстю Никифоров. Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация.

Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния. Той знае за провала при обира в Арабаконак, но не знае, че турската полиция разполага с негова фотография и знае къде може да бъде открит.

На 27 декември 1872 г. Васил Левски е заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). Според различни проучвания предателство спрямо Левски не е имало. До последно османците не знаели кого са заловили и Левски бил откаран в Търново, за да бъде разпознат. Чак там станало ясно кой е той. Впоследствие е бил отведен в София, където бил предаден на съд.

В София Левски е изкарван на разпит шест пъти. Първият разпит е проведен на 4 януари 1873 г. от комисия начело с Али Саиб паша. Пред съдиите Апостолът прехвърля цялата вина за дейността на Вътрешната революционна организация върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. По време на разпитите се провеждат много очни ставки на Левски с дейци от организацията, които потвърждават неговата роля в нея.

През 1921 г. се ражда българският физик  Милко Борисов

Милко Борисов Иванов е виден български физик, академик, член-кореспондент, дългогодишен преподавател, създател на Института по физика на твърдото тяло при Българската академия на науките и негов директор от 1973 до 1991 г.

Той се ражда на 18 февруари г. в София. За ранното му детство не е известно много.

 От 1939 до 1943 г. учи физика във Физико-математическия факултет на Софийски университет. По това време ръководител на катедрата по опитна физика е професор Георги Наджаков. След войната се дипломира и работи като асистент на проф. Георги Наджаков (1945-1948).

След създаването на Физическия институт към БАН е прехвърлен в него, но продължава да участва в преподавателската работа на катедрата по експериментална физика като доцент и професор. Освен това чете курса по обща физика.

Негов принос е въвеждането на  нови университетски курсове: „Увод във физиката на твърдото тяло“ и „Физически основи на акустоелектрониката и акустооптиката“ и издава първите университетски учебници за тях. Специализира в ГДР  и СССР.

Проф. Милко Борисов е заемал постовете на заместник-директор на Физическия институт при БАН, декан на Физико-математическия факултет и два пъти заместник-ректор на Софийския университет. През 1972 г. отделенията на Българската академия на науките са преобразувани в Единни центрове.

Акад. Милко Борисов е единственият директор на Единния център по физика до закриването му през 1988 г. Скоро след това той напуска този свят , а смъртта си намира на 5 ноември 1998 г. в София.

За науката и академик Милко Борисов:

Академик Милко Борисов бил скромен и крайно честен човек. Притежавал огромна работоспособност, тих и благ характер. Интересите му се простирали в областите: физика на твърдото тяло, философия и история. Той изследва физикатал на електронните процеси в диелектрици и полупроводници, акустоелектронните взаимодействия в кристали, израстването и използването им за генериране, усилване и изследване на вълни и трептения.

Работата му върху стимулирани електрически токове при кадмиев сулфид довежда до важни практически приложения. Под негово ръководство е разработена технология за производство на полупроводникови детектори на ядрени лъчения.

Академик Милко Борисов предлага и теоретично обяснение на отрицателния фотоефект в цинков окис. Той приема екситонния механизъм на поглъщане на светлината и разглежда ролята на ударите на екситоните от втори род с нейонизираните и йонизирани примесни атоми на цинка. В края на 80-те години на ХХ век изследвал ролята на вибронните взаимодействия и ефекти във високотемпературни свръхпроводящи оксиди.

 

През 1930 г. Плутон бива открит от американския астроном Клайд Томбо 

Никоя друга планета в Сълнчевата система не е получавала толкова комебливо отношение, колкото планетата джудже Плутон.

Плутон е един замръзнал, безжизнен свят в покрайнините на Слънчевата сиситема и за това носи името на древноримския бог на подземното царство на мъртвите.

Плутон е открита през 1930г. по щастлива случайност. Бързо се установило, че тя е много малка, за да влияе върху движението на другите планети. Плутон е единствената планета, която не е посещавана от космически кораб. Има един спътник – Харон, който е открит през 1978г.

 Направени са много изчисления за масите и радиусите на Плутон и Харон, но те не могат да се приемат за достоверни, докато не се изпрати кораб да ги потвърди.

1930 година:

Планетите се привличат по между си, което се отразява на техните орбити. Още преди откриването на Плутон, чрез изследване на орбитите на Уран и Нептун е установено, че те се привличат от неизвестна планета отвъд Нептун. През 1930г. Плутон е засечен за пръв път.

  Това се случва  в обсерваторията Ловел, Аризона, САЩ на 18 февруари 1930 г. от от американския астроном  на име Клайд Томбо. Видял я , когато сравнявал две фотографски плаки направени съответно на 23 и 29 януари. Планетата впоследствие е намерена на фотографии, най-старите от които са били заснети на 19 март 1915 г. Томбо е известен също така с откриването на много астероиди, както и с изследване на съобщенията за неидентифицирани летящи обекти.

Томбо открива Плутон докато търси неизвестната планета X, причиняваща отклонения в орбитата на Нептун. В действителност обаче тези „отклонения“ са били причинени от недостатъчната точност, с която масата на Нептун е била известна тогава.

Макар и формално да носи името на римския бог Плутон, името на планета е избрано така, че да съдържа инициалите на астронома Пърсивал Ловел, който предсказва съществуването на планета отвъд орбитата на Нептун. Името „Плутон“ е предложено от Виниша Бърни — единадесет годишно момиче от Оксфорд, Англия.

Години и дни там:

          Плутон е най-отдалечената от Слънцето планета в Слънчевата система - обикаля около нашата звезда за 249 години. Отдалечен е на около 40 пъти по-голямо разстояние от Слънцето, отколото е Земята. Орбитата на Плутон е силно елиптична и когато планетата е около перихелия си (в продължение на 20 години), тя е по-близо до Слънцето от Нептун.

Вследствие на това през периода от 1979г. до 1999г. най-отдалечената от Слънцето планета е била Нептун. Когато е най-близо, от Слънцето го делят 4 425 милиона километра, а когато е най-далеч - 7 375 милиона километра.

Размери и маса

Диаметърът му е около 2 300km, т.е. малко по-малък от този на Тритон.Плутон е твърде далеч от Земята и заради това трудно се забелязва от нея. Дори през мощните земни телескопи Плутон се вижда като малко кръгче без нищо на повърхността му. Фотографиите на космическият телескоп "Хабъл" навеждат на мисълта, че вероятно прилича на Тритон - спътника на Нептун.

Атмосфера

Повърхността на Плутон е от замръзнал метан и азот. Възможно е и да притежава разредена атмосфера. Неговите полюси са по-светли от другите части на повърхността му. Учените смятат, че когато Плутон се отдалечава от Слънцето, атмосферата му замръзва в твърдо състояние и пада върху повърхността на планетата.

 

През 1564 г. умира Микеланджело Буонароти, човекът- записал името си със златни букви в историята

 

Микеланджело ди Лудовико Буонароти Симони, известен още само като Микеланджело, е италиански ренесансов скулптор, художник, поет и архитект, представител на Флорентинската школа.

Смятан е за един от тримата титани на Ренесансовото изкуство заедно с Леонардо да Винчи и Рафаело. Творчеството на Микеланджело се отличава с патос и непрекъснато търсене на идеала за красота като отражение на идеалите на епохата за физическа и духовна мощ и трагизъм. То оказва силно влияние върху Тициан и венецианската живопис и се смята за основа на стила маниеризъм.

Микеланджело е роден на 6 март 1475 г. в Капрезе (днес Капрезе Микеланджело), селище край Арецо в Тоскана, което по това време е част от територията на Флорентинската република. В продължение на няколко поколения семейството му притежава малка банка във Флоренция, но баща му Лудовико ди Леонардо ди Буонарото Симони не успява да я управлява добре и е принуден да заема различни чиновнически постове.

По времето, когато се ражда Микеланджело, баща му е съдебен администратор на Капрезе и управител на съседното градче Киузи. Майката на Микеланджело се казва Франческа ди Нери дел Миниато ди Сиена. Семейството претендира за произход от графиня Матилда Тосканска и, макар че доказателства липсват, самият Микеланджело вярва в тази теория.

Много рано, през 1481 г., майката на момчето почина. След известно време баща му го изпраща във флорентинско училище. Младият мъж не проявил специални таланти за изучаване, но обичал да общува с креативни хора и да пренаписва стенописи от местните църкви.

На 13-годишна възраст баща му трябваше да се примири с факта, че Микеланджело иска да бъде художник. Когато е на 14, Буонароти се записва в училището на скулптора при Б. ди Джовани, който е защитен от самия Лоренцо ди Медичи. Младежът бързо направи нови и полезни познанства. Заслужава да се отбележи веднага, че двете страни - Рим и Флоренция, са тези места, където Микеланджело е живял последователно. Именно на тези страни художникът представи най-големите си творения, които го направиха известен в целия свят.


"Страшният съд"

От 1494 г. започва да процъфтява като велик художник. Известно време се премества в Болоня и работи върху създаването на скулптури за Арката на Св. Доминика. След 6 години, завръщайки се във Флоренция, Микеланджело работи по поръчка. По това време създава скулптурата „Дейвид“, която се превръща в идеалния образ на човешкото тяло в продължение на много векове.

През 1505 г. Микеланджело се премества в Рим, по покана на папа Юлий II. Той поръча на художника гробница. От 1508 до 1512 г. майсторът рисува Сикстинската капела под формата на библейска история. Въпреки факта, че връзката между двете силни личности беше много сложна, понтифът нареди на Буонароти и неговата скулптура.


"Сътворението на Адам"

Скоро той е назначен за главен архитект по време на строителството на базиликата "Свети Петър". И за работата си не взе плащане. Той успя да проектира огромен купол за катедралата, който беше инсталиран и завършен едва след смъртта на гений.

Микеланджело умира на 18 февруари 1564г. Погребан е в Рим. Но през март същата година тялото на художника е транспортирано тайно във Флоренция.