Една непланувана разходка в най-големия парк на София ме наведе към множество асоциации – за тъмната и светлата страна човека, обществото, времето. Поне на мен така ми подейства. Разбира се, това е твърде лично, въпрос на вътрешно състояние.

Започнах разходката си от стадион "Васил Левски". Почти безпрепятствено преминах множеството паркирали автомобили. Зачудих се как ли минават родители с колички между тях, но този въпрос бързо ме напусна, защото пред мен се изправи един европейски парк – чист, облагороден, поддържан и… усмихнати хора. Осветление, здрави пейки и много кошчета за боклук. Едно наистина приятно място за разходка през топлите и слънчеви дни.

Върнах се към историята на това място. Изградено като парк в далечната 1882 г. Кмет на София по това време е бил Иван Хаджиенов. По негово предложение там е създаден разсадник, в който да се отглеждат растения за озеленяване на града. Градината е реализирана от градинарят на румънския кралски двор – швейцарецът Даниел Неф. През 1884 г. той започва осъществяването на проекта като устройва различни лехи откъм сегашния бул. "Цариградско шосе".

Активното преустройване на парка започва през 1888 г., когато княз Фердинанд изисква там да се посадят дървета – дъб, явор, ясен, бреза и др. Някои от дърветата са донесени от планина Рила – бор и смърч.

В чест на престолонаследника княз Борис, навършващ една година през 1895-та, градината получава името "Княз Борисова градина".

Езерото, което се е намирало на входа на разсадника, е наречено "Ариана" в далечната 1899 г. През летните месеци то се е ползвало за разходки с лодки, а в централната част е оформено островче, върху което е имало казино. Към 1900 г. градината е нараснала от 300 на 500 декара. Грижата за парка е поета от главен общински градинар в лицето на елзасецът Йосиф Фрай, който изгражда собствен план за организиране на растенията като доразвива идеята на своя предшественик.

Първият паметник, който е поставен в Борисовата градина, е на Иван Вазов през 1920 г. През годините започва създаването на скаутско игрище, тенис кортове, също и колодрум, игрище на дружество "Юнак" и много други съоръжения. А през 1924 г. започва изграждането и на стадион "Васил Левски", завършен през 1926 г.

Къпалнята "Княгиня Мария Луиза" е открита през 1939 г. по проект на арх. Борис Делчев, която всички знаем как изглежда към днешна дата.

През годините на соц-а градината и къпалнята са преименувани в "Парк на свободата" и къпалня "Република", издига се "Братската могила", изгражда се и първата телевизионна кула, а езерото, събирало бохемите на София, преустроено.

Днес, паркът отново носи своето старо име. Бохемите на София отдавна не се събират около "Ариана", а красотата на парка свършва на къпалнята "Княгиня Мария Луиза".

Остава само красотата на зеленото. В частта си от алея "Яворов" паркът придобива съвсем друг облик. Сякаш попадаш в друг свят. Свят на разруха. И само зеленината и чуруликането на птичките успяват да те извадят от мрачните мисли на това, което те заобикаля. Два свята, един парк, а толкова история! Само се вгледайте и ще откриете светлата и тъмната страна!