Една от светините на българското освободително движение – къщата, в която е била печатницата на Любен Каравелов в Букурещ, от години тъне в разруха.

За тъжният факт отново припомни читател на TrafficNews, който миналата седмица е бил в румънската столица.

„Тъжната картинка от Букурещ - домът, в който е работил Любен Каравелов като емигрант, е на крачка от самосрутване. Барелефът с образа на българския възрожденец и революционер е изчезнал безследно!”, написа той и ни изпрати снимки.

TrafficNews потърси проф. Лука Велчов – председател на българското дружество в Букурещ. Банатски българин с корен от Чипровско - жива енциклопедия за живота на възрожденците ни в Румъния и за местата, където те са живели и са подготвяли освобождението на България. Жаден е да предаде своето познание на колкото може повече българи, защото е безценно за народната памет. Кани ме да отида на място, за да ми покаже всички места, къщи и улици, запазили вълнуващи мигове от драматичното ни минало. Никога не е живял в България, но българският му е прекрасен.

"Къщата, в която е живял Любен Каравелов, е срутена още преди 60 г. Тя беше на малката и тясна улица „Каля Калъраш” 43. Сега там няма нищо. Пред разрушение обаче е здaниeтo, в кoeтo някoгa ce e пoмeщaвaл Coлaкoвият хaн. Там Каравелов е ползвал две стаи за печатницата, където са издавани вестниците "Свобода" и "Независимост", обясни професорът, който е роден в селце край Стар Бешенов на границата с Унгария, но е прекарал целия си живот в Букурещ. 

Сградата, която е свързана със съдбовни моменти от историята ни, от години е в окаяно cъcтoяниe. Прозорците са запечатани с талашит, грeдoрeдът e прoгнил и oпaceн, cтeнитe може дa пaднaт вceки мoмeнт. Липсва и покривът - ясен знак, че краят й е близо. Caмo нaдрacкaнa cъc cпрeй плoчa нa фacaдaтa нaпoмня, чe тoвa мяcтo e свързано с Любeн Кaрaвeлoв.

Барелефът е откраднат от цигани, за да бъде претопен, каза проф. Велчов.

„Тук, в тази сграда Любен Каравелов е издавал вестниците "Независимост" и „Свобода"...Ние като ученици влизахме в мазето и то беше пълно с български вестници", припомня професорът.

 Солаковият хан се намира в стария търговски център на Букурещ, който през ХIХ в. е бил почти български. Нашенците се заселват тук след 1714 г., когато в Истанбул е екзекутиран влашкият воевода Константин Брънковяну. Собствеността е била на княза и след смъртта му е обявена за продан. Изкупуват я богати търговци от Габрово, Сливен и Свищов, които парцелират пространството и през следващите десетилетия строят дюкяни, красиви къщи, както и няколко хана. Сега някогашните сокаци носят румънски имена, но преди са били български, пише историкът проф. Николай Овчаров.

Солаковият хан, собственост на братя търговци от Свищов, някога е бил огромна сграда с вътрешен двор, където са влизали каруците. Двете стаи, които Солакови дават на  големия родолюбец, писател, общественик и председател на Българския централен революционен комитет /БРЦК/ Любен Каравелов, стават седалище на целия български политически елит, изнесен в румънската столица Букурещ, където е организирал борбите за нашето национално Освобождение.

В сградата като печатар е работил Христо Ботев. Когато разбира за неговия поетичен и публицистичен талант,  Каравелов го привлича за съредактор на вестниците на БРЦК  "Свобода" и "Независимост".

А в двора на хана се намирала изоставената мелница, където Ботев и Левски изкарват мразовитата зима на 1869 г. После поетът описва преживяното и пише за своя съжител в писмо прочутите редове: "Приятно е да живееш с човек като Левски - навън студ, камък се пука, а той пее!" 

Докато е проучвал архивите по темата в румънската държава, проф. Лука Велчов открива много любопитни подробности.

От 29 април до 4 май 1872 година в дома на Любен Каравелов е заседавал Българският революционен централен комитет. Тогава той е избран за председател, а Олимпи Панов – за секретар. Според историка на това заседание делегатът от Ловеч пита какъв ще бъде "бай Васил" - Васил Левски.

 "Той ще води борбата за освобождение на цяла България, Тракия и Македония. Той е Апостол български". Така за пръви път именно тук Левски е назован Апостол на българската свобода от Любен Каравелов, разказва проф. Велчов.

Друг любопитен факт, който е открил професорът, е, че на това заседание Христо Ботев отсъства.

"Съвсем случайно открих защо Ботев не е участвал. Той е бил арестуван в един малък манастир - "Дърхауц", и преместен по-късно в затвора, където е стоял около 3 месеца", пояснява историкът.

Проф. Лука Велчов

В печатницата в Солаковия хан Каравелов издава също много книги и списанието "Знание". През 1875 г. Ботев там издава своя вестник "Знаме". След обира на турската хазна в Арабаконак и издънката на Димитър Общи, Левски взема архива си от Ловеч и се запътва към Солаковия хан, за да се отчете на Каравелов и получи неговото "висшегласие" как да продължи подготовката на българите за всеобщо въстание.

Солаковият хан е най-важната и най-представителната българска сграда преди Освобождението - толкова важна, колкото важни след Освобождението са сградите на парламента и двореца в София, казва Иван Иванов, учредител на фондация „Любен Каравелов”.  Той посочва, че именно чрез вестниците "Свобода" и "Независимост" Каравелов е привлякъл вниманието и на съседните балкански държави, и на Великите сили, за проблема на българите, които искат да бъдат свободни. 

Какво обаче се случва с това паметно историческо място през годините?

По време на Втората световна война Солаковият хан е ударен от бомба, а дясната му част е опожарена и повече не е реставрирана. 

По-късно, в годините на соца, е имало дoгoвoрeнocт c румънcкитe влacти в тaзи cгрaдa дa ce пocтрoи бългaрcки културeн цeнтър, нo идеята не е осъществена.

След промените през 1989 г. наследниците на търговците Солакови придобиват сградата след реституция и я оставят на произвола на съдбата.

Тя обаче е обявена от врастите в Букурещ за исторически значима и собствениците нямат право да я събарят, обясни прoф. Вeлчoв. Фасадата е ценна и трябва да се запази в този вид.

Теренът, върху който е Солаковият хан,  е в идеалния център и към него има инвеститорски апетити. Но след като не може да се събори, зданието ще бъде оставено да падне само. А дали "случайно" няма да пламне пожар, който да го изпепели и да отвори пътя на инвеститорите - както много пъти сме били свидетели?

 Мястото, на което е заседавал революционният комитет, е на метри от разрушеното през 1988 г. българско училище, в което е учил проф. Велчов и от несъществуващата вече българска църква "Св. св. Кирил и Методий".

През годините са правени опити да се съберат пари от български родолюбци, които да откупят сградата на Солаковия хан. Но и това начинание не е постигнало успех.

Искана ли е помощ от българската държава, за да бъде съхранено паметното място, питам проф. Велчов.

"Българската държава никога не ни е помагала", казва той. И с болка разказва как сме изгубили гробното място с паметника на Георги Раковски. Българският революционер е погребан в Букурещ, но костите му са пренесени в София, а после - в Котел. Собствениците на гробното място поискали държавата да им плати малка сума - толкова, колкото техните прародители са платили на времето за парцела. 

На българските власти обаче им се досвидяло. Тогава парцелът бил продаден на румънски генерал на тройно по-висока цена.

Както често се случва - и тук важи поговорката: "Евтини на брашното, скъпи на триците".