Черепишкият манастир "Успение Богородично" се намира недалеч от гара Черепиш. Пътуващите в тази посока с родната ни железница имат удоволствието да наблюдават красотата на Искърското дефиле и разнообразието от природни забележителности. Манастирът е обявен за паметник на културата от национално значение. Именно в него Иван Вазов написва "Една българка".

На метри от самия манастир има няколко сгради, които също са свързани с духовенството, но далеч не са толкова известни. Днес те са изоставени, обрасли са с храсти, оставайки почти невидими за човешкото око. Въпреки това тяхната история също е вълнуваща.

На 31 март 1902 г. в местността Куру баглар край София княз Фердинанд II полага основите на Софийското богословско училище. През април същата година то е преименувано на Духовна академия, а първите занятия започват година по-късно – на 20 януари 1903 г.

В следващите години Семинарията развива учебната си дейност, като се превръща във все по-престижно духовно училище. Годините след Първата световна война променят това, тъй като бележат различни спадове, свързани с политическата ситуация у нас по това време.

През 30-те години Семинарията отново е на върха, но за кратко - следва Втората световна война и последвалите бомбардировки над София.

По това време сградите на Духовната академия са подложени на разрушение от авиационните бомби. Това налага имуществото на Семинарията да се евакуира на различни места из страната, сред които и Черепиш, където до 1947-ма временно са преместени и част от класовете на Академията.

През септември 1950 г. новата власт решава да използва имота на Духовната академия в София за дворец на пионерите.

По това време Софийската семинария се обединява с Пловдивската и двете са преместени на гара Черепиш, където е създадена сграда за провеждане на учебните занятия, която днес тъне в разруха.

Семинарията в Искърското дефиле продължава да развива дейност до 1990 г., когато с министерско постановление Духовната академия си възвръща имотите в София.

Само 29 години по-късно таваните на сградата са продънени, прозорците изпочупени, а фасадата се руши с всеки изминал ден. Състоянието на семинарския храм "Св. Климент Охридски" също е много лошо.

Това показва, че аристократичните къщи от 20-те години на миналия век не са единствените, които са в опасност у нас. Религиозните храмове, за жалост, също не са застраховани.

Снимки: Old Architecture BG