На 04 февруари в 1872 в град Кукуш е роден великият български революционер, учител и хуманист Гоце Делчев. Израснал в униатско семейство, което е част от борбата на българите за освобождение, той завършва началното униатско училище, екзархийската прогимназия в Кукуш, а след това отива в Солунската мъжка българска гимназия, в която образованието си получават много велики българи от Македония. Постъпва във Военното училище, където се отличава с много висок успех и постижения. Млад, енергичен, роден в край, който е извън свободната майка България, Гоце се увлича от социалистическите идеи и симпатията му към тях става причина той да напусне училището. Усвоил множество знания от науката за войната, той се включва в борбата за освобождение на българските земи, които страдат под чуждия гнет. Разбирайки, че политическото освобождение може да бъде успешно върху основата на добро образование, той, униатът, става екзархийски учител в Щип. И по този начин показва не само на тогавашните, но и на много днешни политици и псевдопатриоти, че религиозните разлики не могат да бъдат основание за разделение на народа.

През 1896 година Гоце Делчев се ангажира все по-силно с организацията за борба за политическо освобождение на Македония и Одринско. Той започва да изгражда широка мрежа от комитети, като в рамките на подготовката за въстание, той организира и агитация сред хората, като по този начин масовизира освободителното движение. Неговите способности са оценени от Организацията и той започва да се издига в нейната йерархия, като става четнически инспектор, обикаляйки българите от Охрид до Черно море и помагайки в организацията на четническия институт. Създадената от него мрежа от комитети е вдъхновена от Васил Левски и самият Гоце Делчев често бива наричан „Левски на борбата за освобождение на Македония и Одринско“.

По време на дейността си като революционер, той вижда, че освен сънародниците му страдат и много други, населяващи пъстрата етнически изостанала и ретроградна Османска империя. Затова през 1902 година под негово ръководство Организацията подава ръка за съвместна борба и на другите недоволни. Един от включилите се по този начин е влашкият войвода и герой от Илинденско-Преображенското въстание Питу Гули.

Пътувайки постоянно, Гоце Делчев е наясно, че за да е успешна борбата трябва още много работа и че прибързаността може да доведе само до ненужни потоци от кръв и нова вълна страдания за българите. Затова и настоява въстанието да бъде вдигнато, когато хората са вече готови. В негово отсъствие, обаче, нетърпеливите дейци на Солунския конгрес вземат решение за започване на борбата. Гоце Делчев не е съгласен с това решение, но сам убеден демократ, приема решението на мнозинството. Все пак, в името на по-големия шанс за успех, той успява да отложи избухването, за да може да се подготви по-добре. В разгара на тази подготовка, на 4 май 1903 край село Баница, водената от него чета е обградена от потерята на неговия съвипускник във военното училище Хюсеин Тефиков и в завързалата се престрелка вражески куршум прекъсва живота на Гоце. Според някои източници, майор Тефиков, сам етннически българин нарочно допуска някои „грешки“, като заповядва да се даде огън, преди четата на Делчев да бъде обградена, за да може по този начин да я предупреди и да ѝ даде шанс да избяга, но тя не успява. След разгрома на четата, Хюсеин Тефиков категорично забранява на своите войници да с гаврят с телата на убитите.

Гоце Делчев е погребан в църквата в село Баница. След геноцида, упражнен от гръцките власти срещу българското население през 1913 година, костите на войводата са пренесени в Ксанти, а след това и в София, където до 1946 се съхраняват в урна в Илинденската организация.

След 1944 властта в България е взета от БКП, която започва да провежда предателска политика спрямо хората от Македония, като с кръв и насилие се опитва да им насади чужда национална идентичност. Елемент от тази война с българщината, е решението на правителството на БКП да предаде на Югославия костите на Гоце Делчев. Изпратени до границата от множество българи, до този момент те се намират в саркофаг в двора на църквата „Свети Спас“ в Скопие. В самото начало сатрапът Лазар Колишевски заявява, че Делчев е „един българин без значение за освободителните борби“. Но народната любов принуждава комунистическата власт в Скопие да смени стратегията. Той е признат за герой и в продължение на десетилетия пропагандната машина насажда образа му на небългарски революционер.

Личността на Гоце Делчев е един от най-светлите примери за силата и благородството на българския дух. Макар и отдал огромна част от живота си на революционна борба, той не забравя хуманизма и християнските добродетели и заявява „Аз разбирам света като поле за културно съревнование между народите“.

*В българската история има много велики личности и събития, които незаслужено забравяме, концентрирайки вниманието си върху негативизма, проблемите, антибългарската реторика и предавания, с които различни медии и телевизии ни занимават всеки ден. TrafficNews.bg ще се опита да прекрати незаслуженото забвение, в което се намират много значими личности и събития от българската история. Рубриката се води с любезното съдействие на адв. Росен Димитров и адв. Станислав Станев от Пловдивска адвокатска колегия.