Днес се навършват 101 години от големия повдиг на скромните български момчета от Щипско, Радовишко и Тиквешко (днес в Р. Македония) в т.нар. „Инцидент в Крагуевац“. След като с подлост се нареждат сред победителите в Балканските войни, сърбите започват да налагат своята власт в българска Македония с кръв и репресии. Всичко това предизвиква въоръженото възмущение на българското население, стигнало своя пик в Тиквешкото и Охридско-Дебърското въстания.

Сръбската власт не се спира дотук, а продължава своите опити да асимилира българското население в Македония, наричана от тях Южна Сърбия. През март 1914 български момчета от населените места в Щипско, Радовишко и Тиквешко са мобилизирани и са откарани в Крагуевац с влака. Няколко дни те са убеждаване в правотата на това да служат в сръбската армия. Момчетата обаче не са имали никакви съмнения в своя български произход и решават, каквото и да се случи да запазят българското си достойнство.

На 14 април 1914 в Крагуевац е създадена тържествена атмосфера: събран е целия град, а на построената специално трибуна са строени висши офицери, духовенство, представители на местната власт и дипломатически представители на други държави, специално поканени за случая. На площада се намира и цялото гражданство, а настроението се подгрява допълнително от военен духов оркестър. Когато засвирват сръбския химн и свещеникът започва да чете клетвата, се чува вик „Ние сме българи, не приемаме сръбската клетва. Да живее България!“ След което се чува мощен вик УРА!

Присъстващите изпадат в смут. По заповед на генерала сръбските войници обграждат новобранците. Свещеникът започва отново да чете клетвата, но реакцията на българите е същата. Вбесени сръбските офицери вадят сабите и се спускат към новобранците, но нашите момчета щиковете и се защитават. Гражданството панически бяга, а сърбите се виждат принудени да прекратят церемонията. Опитите им за пречупване на българщината са се провалили при това пред очите на целия свят – специално поканените чуждестранни дипломати. След фиаското сръбските офицери строяват българските момчета в двора и питат кой се чувства българин и получават категоричен отговор „ВСИЧКИ!“. Виждайки, че нямат шанс за успех подлите окупатори на Българска Македония започват репресии: някои момчета са пратени на военен съд, други са изпратени във военни подразделения, в които няма българи. Някои изчезват безследно, а други успяват да избягат и да се доберат до Царство България или до родните места.

Немалко от тях, като Панчо Тодоров се включват във въоръжената съпротива, която ВМРО води срещу сръбските окупатори. Въпреки опитите на Сърбия да запази поверителност, Инцидентът от Крагуевац става достояние на цяла Европа, която за пореден вижда истината за страданията на Българска Македония под сръбска власт. Мъченията и другите репресии в „Клетвата в Крагуевац“, както става известна за историята не успяват, а показва силата и несломимостта на българския дух. Смелостта на новобранците изписва със златни букви името на България. Бог да прости обикновените момчета и да събуди у нас техният стоманен български дух и любов към Родината!

*В българската история има много велики личности и събития, които незаслужено забравяме, концентрирайки вниманието си върху негативизъма, проблемите, антибългарската реторика и предавания, с които различни медии и телевизии ни занимават всеки ден. TrafficNews.bg ще се опита да прекрати незаслуженото забвение, в което се намират много значими личности и събития от българската история. Рубриката се води с любезното съдействие на адв. Росен Димитров и адв. Станислав Станев от Пловдивска адвокатска колегия.

TrafficNews.bg