Между 9 и 14 август 1877 г. /21 - 26 август по стар стил/ се случва героичната отбрана на Шипченския проход. В началото на август руското командване решава да премине към стратегическа отбрана на всички направления като особено внимание отделя на удържането на старопланинските проходи.

Централната османска армия на Сюлейман паша получава задача да овладее Шипченския проход и да премине Стара планина, което е част от замисъла на турското командване за концентрично настъпление в общо направление на Свищов. Отбраната на прохода е поверена на Шипченския отряд (около 7500 души с 27 оръдия) под командването на генерал-майор Николай Столетов със силите на 36-и орловски полк, 35-и брянски полк и 5 дружини на Българското опълчение.

На 9 август опълченци и орловци отразяват 9 противникови атаки, а 10 август е използван от двете страни за прегрупиране на силите. Решителният ден за боевете на Шипка е 11 август. Сюлейман паша насочва срещу Шипченския отряд 27 000 души с намерението да атакува от всички страни едновременно и да го унищожи. Около 18,00 часа положението на защитниците на прохода става критично. Патроните свършват и в действие влизат щикове и приклади, повредено оръжие, камъни и откъртени скали. Кризата в отбраната е преодоляна с пристигането на първите 205 войници от 16-и стрелкови батальон.

През следващите три дни Сюлейман паша прави още няколко неуспешни опита да премине през прохода.

Общите загуби на Шипченския отряд в бойните действия от 9 до 14 август 1877 г. възлизат на 3640 убити, безследно изчезнали и ранени войници, офицери и опълченци. 

Източник: Национален военноисторически музей