Сенчестите тъмни и студени кътчета на Луната могат да задържат замръзнала вода на повече места и в по-големи количества, отколкото се предполагаше преди. И за първи път е потвърдено наличието на вода на слънчевата повърхност на Луната, съобщиха учени в понеделник.

Това е добра новина за астронавтите в бъдещите лунни бази, които могат да се възползват от тези ресурси за пиене и производство на ракетно гориво.

Докато предишни наблюдения показват милиони тонове лед в трайно засенчените кратери на лунните полюси, двойка изследвания в списание Nature Astronomy разкриват данни за наличието на вода на лунна повърхност, които тотално променят досегашните схващания. 

Над 15 400 квадратни мили (40 000 квадратни километра) лунен терен, който се пада в неогрятата от слънцето зона, има потенциала и способността да съхранява вода под формата на лед, според екип, ръководен от Пол Хейн от Университета на Колорадо. Това е с 20% повече площ от предишните прогнози, каза той.

Присъствието на вода в осветени от слънце повърхности е било предполагано по-рано, но не и потвърдено. Молекулите са толкова отдалечени, че не са нито в течна, нито в твърда форма, каза водещият изследовател Кейси Хонибол, постдокторант в Центъра за космически полети Goddard на НАСА в Мериленд.

„За да бъде ясно, това не са локви с вода“, подчерта тя на пресконференция.

Директорът на астрофизиката на НАСА Пол Херц заяви, че е твърде рано да се каже дали тази вода - намираща се в и около слънчевия кратер Клавиус в южното полукълбо - ще бъде достъпна. Там повърхността може да бъде по-твърда, разрушавайки колелата на превозни средства и изобщо техниката, нужна за достигане.

Тези последни открития обаче разширяват възможните места за кацане както на роботи, така и на астронавти.

Засега НАСА заяви, че все още има за цел да изпрати астронавти на лунния южен полюс, особено богат на замръзнала вода. Крайният срок на Белия дом е 2024 година.

Що се отнася до сенчестите райони, за които се смята, че са пълни със замръзнала вода в близост до северния и южния полюс на Луната, температурите са толкова ниски, че биха могли да задържат водата милиони или дори милиарди години. Тези така наречени студени капани се спускат до минус 261 градуса по Фаренхайт (минус 163 градуса по Целзий).

Що се отнася за светлите зони учените използват въздушната инфрачервена обсерватория на НАСА София, за да идентифицират окончателно водните молекули в осветени от слънцето части на Луната, точно извън полярните региони. Повечето от тези молекули вероятно се съхраняват в кухините между лунния прах и други частици или са "погребани" в стъкловидния остатък от удари на микрометеорит. По този начин молекулите могат да издържат на суровата среда на Луната, казаха учените.

Учените смятат, че цялата тази вода на Луната идва от комети, астероиди, междупланетен прах, слънчев вятър или дори лунни вулканични изригвания. Те ще имат по-добра представа за източниците, „ако можем да слезем на повърхността и да анализираме проби от леда“, каза Хейн.

Джейсън Блейчър, главен учен от службата за изследване и експлоатация на хора на НАСА, каза, че в даден момент ще трябва да се вземат решения по отношение на лунната технология. Ще бъде ли по-лесно да оцелеете в изключително студената полярна среда и да се докоснете до дълбоки сенчести кратери за вода, попита той, или да копаете в Луната в по-меките средни ширини в търсене на вода.

„Със сигурност мога да си представя начини, по които роботите могат да бъдат от полза за всички тях“, каза Bleacher.

НАСА планира да изстреля търсещ вода марсоход на име Viper до южния полюс на Луната до края на 2022 г. Астронавтите ще последват в поредица от мисии, предназначени да създадат дългосрочни бази. Космическата агенция иска новата програма за кацане на луната на Артемида да бъде устойчива, за разлика от програмата Аполо преди половин век.