Италианското списание “Тенис” отличи Григор Димитров като един от тенисистите на 2017 г. и отбелязва, че българинът е излязъл от сянката на предишната си приятелка Мария Шарапова. Изданието сложи българина на корицата на последния си брой за годината и описва завършилия сезон в мъжкия тенис чрез постиженията на четирима играчи. Роджър Федерер е определен за тенисист на годината, българинът за “Голямата надежда”, както е отделено място за успехите на Давид Гофен и младия талант Денис Шаповалов. Григор завърши най-добрия сезон в кариерата си по фантастичен начин. Той спечели Финалите на ATP в Лондон и стигна до третото място в световната ранглиста.

Клонингът на Роджър Федерер рискуваше да бъде запомнен като г-н Шарапов. Сега, в пълната си техническа и атлетична зрялост (и възползвайки се от отсъствието на някои от водещите тенисисти), Григор Димитров стана първи след извънземните Надал и Федерер. И най-накрая се е насочил към голямата цел - титла от Големия шлем, започва материала на списанието, цитирано от sportal.bg.

Изданието разказва за пътя и проблемите на Григор към върха, като отчита, че Голямата четворка не оставя място за много други. Споменава за приликите в играта с тази на Федерер. Докато нямаше никакви съмнения в качествата на Гришо, нещо липсваше, пише в материала, като се изтъква, че според мнозина животът му извън корта е бил част от проблема и по-специално връзката му с Мария Шарапова.

Списанието отчита, че голямата промяна е настъпила, след като Димитров е започнал да работи с Роджър Рашийд. В този период българинът заложи много на физическата подготовка и резултатите се видяха през този сезон, въпреки че той вече не му е треньор.

Така, почти неочаквано, дойде полуфиналът в Австралия през януари. Той загуби в пет сета от Рафаел Надал, но показа, че вече е готов да бъде равностоен на най-добрите. Най-накрая парчетата от пъзела намираха своето място, продължава анализът.

Междувременно той изгради приятелство с Надал и двамата започнаха да тренират заедно. Ако тренираш с Рафа, винаги ще излезе нещо положително. Сервисът започна да бъде болезнен за съперниците, бекхендът се завърна и е като бръснач за този от другата страна на мрежата. Тялото достигна пълната си зрялост в комбинация от сила и подвижност. Ако добавим и проблемите на някои от водещите тенисисти, Димитров се възползва и завърши годината като номер 3, а над него са само възкръсналите Федерер и Надал.

Той стигна до първата си титла от сериите Мастърс и по-важно - оцени значението на този успех. Защото Надал и Федерер няма да са вечни, Джокович и Мъри остават неизвестни, следващото поколение има талант, но не е готово. Целта на Григор вече едва ли е да остане в топ 10, а друга, която повече приляга на таланта му - да спечели титла от Големия шлем, да стане номер едно в света.