Пловдивският състезател по кану каяк Ангел Кодинов не от вчера приковава вниманието с таланта си. След куп запомнящи се постижения при юноште и младежите, той успешно нагази и в мъжките води и продължава да оправдава възлаганите му надежди и да защитава репутацията си на наследник на големия Николай Бухалов.

Тази година безспорно бе най-силната за Ангел. Той спечели общо три медала от световни първенства, като безспорно с най-голяма тежест е среброто му на 500 метра едноместно кану при мъжете в Сегед. Кодинов грабна още две отличия - сребро и бронз, и от световното за младежи. Тези негови постижения напълно заслужено му донесоха признанието да стане Спортист на годината в Пловдив. За мен бе огромна изненада и уникална емоция, благодаря на всички гласували, скромно споделя Ангел.

Роден е в Пловдив на 4 септември 1997 г. Започва да се занимавам с кану-каяк на 10 април 2011 г. Сам отидох на гребния канал. Преди това тренирах волейбол около 4 години, но там нещата не се получиха. В лодката, греблото и водата се влюбих веднага - беше любов от пръв поглед, спомня си Ангел.

И той е на мнение, че това е била най-успешната му година до момента, а да не забравяме, че младият пловдивчани бе един от участниците ни на Олимпийските игри в Рио през 2016 година. Спечелих 3 медала от световни първенства и то, забележете, на 3 различни дисциплини - 2 бронза от първенството до 23 г. в Румъния на 1000 и 200 м. и сребро при мъжете в Унгария на 500 м., пояснява Ангел. За съжаление квота за Токио все още няма защото финалната гонка на 500 м. беше около 2 часа преди полуфинала на 1000 м. и времето му за възстановяване е било прекалено малко. Бях достатъчно подготвен, но времето ме притисна изразходих се до край и не успях да се възстановя, споделя Кодинов.

На какво се дължи успешният му преход от юношиште към мъжете? Има разлика но тя не е много голяма силите са почти изравнение дори в повечето страни участват едни и същи състезатели както и аз самият, смята кануистът.

Както вече споменахме, Ангел беше на Игрите в Рио, а сега продължава да преследва олимпийската си мечта за Токио 2020. Олимпийските игри сами по себе си са форум който е съвсем различен от всички останали, фаворити и аутсайдери са с изравнени възможности, казва младият пловдивски спортист.

Филми, игри и разходки - това са нещата, с които Ангел разпуска, когато има време от състезанията или дългите подготвителни лагери. Целта ми за 2020-а е да бъда по-добър и успешен от предходната година. Благодаря на моето семейство и специално на човека, който ми помогна страшно много през изминалата година. Неговото име е Василий Петрович Рибаков, завършва Ангел Кодинов.