С повишаването на температурите през лятото нараства и рискът от инфекции с бактерии от рода Vibrio. Един от най-опасните представители – Vibrio vulnificus, известен още като „бактерията човекоядец“, може да причини тежки инфекции при попадане в открита рана или след консумация на сурови морски дарове.

Темата коментира доц. д-р Христиана Бацелова, специалист по епидемиология на инфекциозните болести в Пловдив. В личния си блог тя обяснява какво представляват вибрионите, кои хора са най-застрашени и какви мерки могат да намалят риска от заразяване.

Защо бактерията се активизира през лятото?

Вибрионите са естествени обитатели на крайбрежните морски води. Те се размножават най-интензивно между май и октомври, когато температурата на водата се повишава. Срещат се както в солена, така и в бракична вода – зоните, където речните води се смесват с морската.

Според специалистите именно затоплянето на морската вода през последните години създава все по-благоприятни условия за развитието на тези бактерии.

Какво представлява вибриозата?

Около 12 вида бактерии от рода Vibrio могат да причинят заболяване при човека, известно като вибриоза. Най-често това са Vibrio vulnificus, Vibrio parahaemolyticus и Vibrio alginolyticus. Материалът не разглежда причинителя на холерата (Vibrio cholerae).

Как става заразяването?

Най-често инфекцията възниква по два начина. Единият е след консумация на сурови или недостатъчно термично обработени морски дарове, особено стриди, а другият - при попадане на морска вода върху открита рана.

Какви са симптомите?

При стомашно-чревна инфекция най-често се наблюдават водниста диария, коремни спазми, гадене, повръщане, повишена температура и втрисане.

Ако бактерията проникне в кръвта, могат да се развият тежки симптоми като висока температура, опасно ниско кръвно налягане и мехури по кожата.

При инфекция на рана признаците включват силна болка, зачервяване, подуване, затопляне, промяна в цвета на кожата и отделяне на секрет.

Защо я наричат „бактерията човекоядец“?

Определението е популярно в медиите, но не е медицински термин.

Причината е, че Vibrio vulnificus може да предизвика некротизиращ фасциит – изключително тежка инфекция, при която тъканите около раната започват да загиват. Заболяването се развива бързо и изисква спешно болнично лечение.

В най-тежките случаи се стига до интензивно лечение, хирургични интервенции и дори ампутация на крайник.

По данни на американските Центрове за контрол и превенция на заболяванията (CDC), приблизително един на всеки пет пациенти с тежка инфекция от Vibrio vulnificus умира, като понякога това се случва само ден-два след появата на първите симптоми.

Кои хора са най-застрашени?

Макар всеки да може да се зарази, рискът от тежко протичане е значително по-висок при хора с чернодробни заболявания, диабет, онкологични заболявания, ХИВ инфекция, таласемия, отслабена имунна система, лечение с имуносупресори, прием на медикаменти за намаляване на стомашната киселинност и наскоро извършени операции на стомаха.

Как да се предпазим по време на почивка?

Специалистите съветват да не се консумират сурови или полусурови морски дарове. При наличие на открита рана да се избягва къпане в морето до нейното пълно заздравяване. Ако контактът с морска вода е неизбежен, раната да бъде покрита с водоустойчива превръзка. След къпане раните да се измият обилно с чиста вода и сапун.

Кога трябва да потърсим лекар?

Незабавна консултация със специалист е необходима при силно зачервяване, подуване, болка или мехури около рана след престой в морето, както и при тежка диария след консумация на морски дарове.

Важно е пациентът да информира лекаря, ако наскоро е бил в контакт с морска вода или е консумирал сурови морски дарове, тъй като това значително улеснява поставянето на диагнозата.

Специалистите подчертават, че тежките инфекции с Vibrio vulnificus остават сравнително редки. Въпреки това информираността, добрата хигиена и навременното търсене на медицинска помощ могат да предотвратят сериозни усложнения.

Материалът е подготвен по информация на CDC и публикация на доц. д-р Христиана Бацелова, специалист по епидемиология на инфекциозните болести.