Надали някой е вярвал преди началото на сезона, че след 11 изиграни кръга, Челси ще води на Ман Сити с цели 8 точки, на Арсенал с 12 (артилеристите са с мач по-малко), на Ман Юнайтед с 13 и на Ливърпул с 15. Някак тук все още не може да възприемем Саутхямптън за претендент за титлата, въпреки че светците са най-близо до сините – само на 4 точки.

 
С всеки изминал мач обаче Челси отваря все по-голяма разлика пред останалите конкуренти за титлата и топ 4 и повече от видно е, че разликата в класите между тима на Жозе Моуриньо и другите грандове расте. На теория най-тежките гостувания на Челси извън Лондон минаха – 2 победи в град Ливърпул и 2 равенства в град Манчестър, които при малко повече концентрация в последните минути, можеха също да бъдат крайни успехи.

 
Всеки един от останалите отбори – Ман Сити, Ман Юнайтед, Арсенал и Ливърпул изпитва проблеми във всяка една от линиите си – защита, полузащита, нападение, докато при водача в класирането колебанията са в напълно допустими граници. Така например „гражданите“ се превърнаха в прекалено зависими от формата на Серхио Агуеро. Би било огромен проблем за Пелегрини, ако аржентинецът го няма, тъй като той е вкарал 8 от последните 9 шампионатни гола.

 

Защитите на Ман Юнайтед, Арсенал и Ливърпул пък на моменти изглеждат като събрани от махалата играчи, които се виждат за пръв път и допускат елементарни голове като в ученически мачове.

 
Най-голямото предимство на Челси пред останалите обаче не е головата форма на Диего Коща, а фактът, че всеки един от играчите му се представя еднакво добре, както в дефанзивен, така и в офанзивен план. Крайни бранители като Иванович и Аспиликуета се почти непоклатими, а много често техните пробиви по фланговете завършват с голови пасове. В халфовата линия Матич, Фабрегас, Оскар и Уилиан буквално задушават съперниците с интензивна преса. Дори когато топката бъде загубена от някого, в повечето случаи винаги някой друг внимава и го подсигурява, с което много често се избягват възможности за противникова контраатака.

 

Процентното съотношение във владението на топката в мачовете на Челси с другите от топ 4 почти винаги е с малко превъзходството на съперника. Това обаче по никакъв начин не променя факта, че Челси използва много по-ползотворно държането на топката, не прави твърде много излишни подавания и откровено се възползва най-добре от играта без топка.
Английската Висша лига е виждала много обрати в борбата за титлата, след като някой тим се е откъснал рано-рано. В момента обаче никой от преследвачите не показва сигнали, че може да подобри представянето си и да подложи на напрежение на Челси.

 

Надеждата за другите отбори е, че Челси сам ще започне да бърка, ако реши, че си е свършил работата предварително. И тук може би се крие най-важният коз на сините – качествата на мениджъра Жозе Моуриньо. Специалния много добре знае, че всяко подценяване (каквото имаше срещу Марибор) може да му развали рахата и да даде надежди на конкурентите. Моуриньо вече е показал, че действа с твърда ръка срещу всеки, който не изпълнява указанията му или действа на своя глава, като в последните седмици гневът му се стовари върху играчи като Андре Шюрле, Уилиан и Мохамед Салах.

 

Назиданието на скамейката означава, че всеки един от тях не е било достатъчно добър, колкото е бил целият отбор. До момента именно това са дребните колебания на Челси, но дори с тях сините изглеждат стряскащо по-класни от всички отбори във Висшата лига и само те сами могат да си попречат по пътя към титлата./sportonline/

 

Неделин Петров