Призив за реванш отправи Кубрат Пулев към Владимир Кличко чрез страницата си във "Фейсбук". Четири дни след загубата в Хамбург родният боксьор написа: "Благодаря на българите, които дойдоха от всички краища на света, за да ме подкрепят, и на всички пред екраните, които искаха победата. Честито на Владимир Кличко! Късметлия е, че допуснах елементарни грешки, заради които загубих", обясни Кобрата.

"Той обаче като боксьор и световен шампион на четири федерации така и не пожела да се подложи на допинг контрол преди мача. Затова колкото и да е добър и какъвто и шампион да е, няма как да заслужи уважението ми. Въпреки всичко би му направило чест, ако ми даде реванш!".

Влад обаче спечели симпатиите на поне 20 българи, посетили срещата в Хамбург. Един от тях, емигрант в Англия, разказа историята пред свои приятели. 4 часа след края на мача група от около 20 българи са на аерогарата в немския град, пише Стандарт. С фланелки, знамена и шалове на България. В този момент в едно от заведенията за бързо хранене виждат Кличко. Сам. С една раничка на гърба. Току-що си е взел нещо за хапване. Разпознават го и го молят за снимки и автограф. Шампионът ясно вижда за кого са стискали палци, но не отказва на никого. С всеки поотделно - снимка, автограф, ръкостискане. Идва време за полета му, той се отправя към терминала, храната му остава непокътната, но нито един от тези, които са поискали снимка с него, не остава разочарован.

Да обидиш кралска личност
Михаел Едер, редактор, "Франкфуртер Алгемайне цайтунг"

По една или друга причина можеше да пропуснем този мач. Можеше, но не го направихме. Дори научихме доста неща, с които ще искаме да ви запознаем. Например - тази вечер в "Хамбургер арена" се запознахме с дълбините на българската душа. Ето как се случи това. Във "ФАЦ" (б.р. съкръщението на медията) публикувахме материал за начините, с които световният шампион по бокс Владимир Кличко подминава пробите за допинг, защото се води германски боксьор. Кубрат Пулев, българският му опонент, не по своя воля и за забавление, като всеки топ атлет е контролиран едва ли на всяко занимание. За да бъде статията по-достоверна и четивна, потърсихме мнението на говорителя на Кличко - Лоренц Айхорн, който ни отказа коментар навъсено от името на шефа си. Но предателството към техни кралски величаства е налице. Никой и за нищо на света няма право да публикува нещо против фамилия Кличко. Последва обичайната демонстрация на власт, мускули и престъпни действия, които са техен специалитет. Така се простихме с удобното си място с лампа сред репортерите в близост до ринга и се озовяхме на сгъваем стол в горния край на залата, нищо че можеше да страдаме от страх от високо. На четвъртия от последните редове, в средата на българска агитка!

До нас бяха и трима украински репортери, също изпаднали в немилост, но заради непреодолимите езикови бариери не разбрахме точно какви. С българите се разбирахме доста добре, след като направихме кратка загрявка с бойни викове. Съседът ни приятелски ни подкани да му помогнем с плаката. Надписът на него бе на кирилица, но той на английски ни обясни, че това значи - "Български герой". Рапърът Ян Делей започна да пее, а от лицата на българските си боксови приятели разбрах каква впечатляваща скука е това изпълнение. Там, горе, не е толкова зле, нищо че с билетите не ти дават и бинокъл. И виждаме нещата от различна перспектива. В залата е пълно мъртвило, докато RTL, личната станция на Кличко, не пуска кадри от съблекалнята му. Така и не разбираме какво искат да ни кажат, защото българската агитка не спира да освирква. Въпросът дали бащинството ще го направи по-слаб би бил интересен, но не го чуваме. Българите продължават да освиркват. Започва се, но нещата минават доста бързо. Първи, под бурните български възгласи, излиза Пулев. Следва Кличко под биещи се червени и жълти светлини и в такъв халат. Нещата наподобяват наполовина куклен театър, а останалата на цирк "Дьо Солей". Но така е в професионалният бокс.

Битката? Какво да кажем за нея? Имаше ли, нямаше ли? Дори и без бинокъл видяхме, че всичко можеше да приключи още в първия рунд, но Кличко дори повече от RTL се уплаши при второто падане какво ще стане с рекламите.

Идва време за интервютата. RTL атакува с глупав въпрос, Кличко гледа репортера с гневен поглед, че го е лишил от банята и реагира уверено, като премества темата към събитията в Украйна. Камерата се мести към Пулев, който държи лед, а лицето му изглежда е ударено като от камион. То говори предимно на български и за съжаление от малкото, което сме научили до сега и на бързо, разбираме само една дума - несправедливо.

До Хамбург заради Кубрат

Не знам дали някой е получавал от сестра си като подарък за рожден ден билети за мач за световната титла по бокс в тежка категория. На мен ми се случи без да съм отявлен боксов фен. Сестра ми също не е, въпреки че след края на петия рунд приспивайки Моника - шестмесечна красавица с назидателни бузи, голяма колкото боксовата ръкавица на Кличко (казвам Кличко, защото неговата би трябвало да е малко по-голяма от тази на Кубрат), и тя проляла няколко сълзи от яд за Кубрат. Какво, чудя се, може да накара една момиче да подари билети за боксов мач, изобщо да гледа боксов мач, а камо ли да пролее сълзи за боксов мач? Не е спортът, не е съчетанието на цветовете на екипите, не е красотата на Кубрат.

Всъщност, бях на мача с един приятел, който преди 3 месеца започна работа в Мюнхен. За това време така и не можа да намери подходящ апартамент за семейството си, защото като попълни в апликацията за кандидатстване за квартира, че е българин, просто спират да му обръщат внимание. Спират да му отговарят. Наложи се да започне да кандидатства с данните на жена си, която е с американски паспорт. Веднага го поканиха на среща и за една седмица си намери апартамента, който желае. Та, след толкова време ходене по мъките в Германия, този човек стоеше до мен в 02 World и вместо да проклина факта, че е българин, дереше пълно гърло и пееше химна, увит с българското знаме.

В целят мач имаше няколко момента, които няма да забравя и които почти нямат връзка със спортно-техническата страна на мача за световната титла. Мисля си обаче, че тези моменти са накарали моя приятел все още да не може да говори и милата ми сестра да лее сълзи.

1. Моментът, в който разбрахме, че резултатът няма значение

Пристигнахме пред залата около два часа преди да започне мача на Кобрата. Оказахме се буквално в море от българска реч - на разбираем и не толкова диалект, усмихнати хора, боядисани лица. Петела от БНТ запълваше сериозно пространство със собствени габарити и почти всички размери българските знамена. След като заредихме с бира, влязохме бързо в залата, защото отвътре ехтеше "Българи юнаци" и помислихме, че мачът е започнал. Напротив, рингът беше празен, но накъдето и да обърнеш поглед в залата, се виждаха само български знамена. Някои с надписи - Видин, Димитровград, Брюксел. Неусетно минаха двата предварителни мача, които бяха изгледани единствено от съдиите. Шанън Бригс се включи доста планирано следван, планирано, от камери и репортери. Скандиранията се засилиха. Напрежението също. И дойде моментът - Кубрат излезе, мина разстоянието с екипа си през залата до ринга, качи се и вдигна ръце. Точно тогава осъзнахме, че резултатът не е важен. Важно е, че българин беше стигнал до този мач. Важно е, че ние сме там и каквото и да се случи, няма да съжаляваме за пропътуваното разстояние.

2. Моментът, в който осъзнахме, че има надежда

Разликата между мача в Хамбург и всяко друго масово посещавано спортно събитие в България е, че минимален процент от БГ зрителите в залата бяха ходили изобщо на боксов мач, малко по-голяма част разбираха от бокс (не че е кой знае колко трудно) и сигурно почти всички, както и аз, нямаше скоро да посетим боксов мач. Това е важно, защото в повечето спортове си има специфичен начин на изразяване на подкрепа - какво се вика, кога се вика, как одобряваш или не дадена ситуация, как се държиш със съдията (поне при футбола е ясно). Например при мач на волейболните национали Теди Джорджо обикаля с един микрофон, повтаря едни и същи клишета, но върши работа и публиката знае, че трябва да скандира името на даден играч в даден момент. В 02 World нямаше водещ или сектор, който да задава тон на скандиранията. Някак си всички почувстваха какво и кога да кажат. И когато Кубрат падна в първия рунд, но се изправи и всички започнаха извикаха "Сърце, душа за България", тогава усетихме, че се намираме на много повече от едно спортно събитие. Усетихме принадлежност и вижяхме, че има надежда.

3. Моментът, в който съседите казаха Prost

Оказахме се в сектор с мълчаливи, рационални, сериозни германци. Хората бяха дошли да обърнат по някоя бира в събота вечер и да видят поредния нокаут на "техния" Кличко. Е, за съжаление го видяха. В началото видимо не одобряваха неистовата, а и неочаквана, подкрепа от няколкото хиляди българи. Знамената им пречеха, скандиранията им пречеха, а мачът даже не беше започнал. Извикаха стюарда да ни помоли да не викаме и да не снимаме. Мачът започна. Кубрат падна един път, после втори, после трети, после нокаут. Скандирания обаче не спряха и съседите станаха любопитни - започнаха да питат какво точно викаме, какво означава, защо тази страст и изобщо защо има толкова много българи в залата, толкова ли е популярен боксът в България? Какво да им кажеш и как да им обясниш нещо необяснимо? Чудих се, защото от една страна хем се опитваме ежедневно да се дръпнем един друг обратно в казана, хем като видим, че някой побеждава и развява българското знаме след всеки мач, просто започваме да вярваме. ОК, аз не им казах точно това. Казах им просто - пичове, боксът изобщо не е популярен за масовата публика в България. Само си представете, какво щеше да стане в залата, ако беше? А ако Кличко беше на нокаутиран? Те се замислиха, вдигнаха бирите и просто казаха "Prost" ("Наздраве").

Това видях на живо в Хамбург. Колко малко ни трябва, за да си запеем химна и да вярваме в текста! Колко малко ни трябва, за да развеем знамето и да не ни е неудобно да декларираме откъде сме. Проблемът е, че просто ни трябват повече поводи.

TrafficNews.bg