Американският гард на Академик Бултекс 99 Айзея Юмипиг пристигна само две седмици преди началото на баскетболното първенство, но бързо се превърна в един от основните играчи и точконосители на студентите. Мерникът му от тройката е поразяващ, пробивите и финтовете му често разсичат като с кинжал противниковата защита, а въпреки ниския си ръст за баскетбола – 183 см, той е сред лидерите и по борби – в мача с Берое за Купата грабна цели 8 отскочили топки.

Роден е на 25 март, 1992 година в Рентън, щата Вашингтон – на двайсетина километра от Сиатъл. В семейството му няма активни спортисти, но Айзея още от малък е запленен от спорта. Играя баскетбол откакто се помня, разказва той. Майка му, която има филипинска жилка винаги го е подкрепяла и редовно е ходела на мачовете му. Баскетболистът има две по-малки сестри, но и те не се занимават със спорт. 

В първите си два сезона в колежанския шампионат на САЩ играе за Кол Стейт Фулъртън и твърди, че именно там се е изградил като баскетболист. Работих с много добър треньор, който вложи много усилия, за да развие качествата ми, спомня си Айзея. След това преминава в Сиатъл, където става лидер в стрелбата от тройката на първа дивизия в NCAA. Стига и до драфта на НБА.

Сезон 2015-2016 е първият му в Европа – с екипа на словашкия Комарно, с който играе в Юрокъп срещу Рилски спортист. Следва престой в Ливан, където баскетболът е на огромна почит и според Айзия там е най-силното първенство в Азия. Доволен съм от времето си там, хората бяха много дружелюбни, не чувствахме някакво политическо напрежение, разказва гардът. След това половин сезон играе в канадската баскетболна лига, преди да се озове в Академик Бултекс 99. Не мога да правя сравнение между първенствата, в които съм играл. Навсякъде има много добри баскетболисти, казва Айзея.

Не се е познавал с настоящите си съотборници и сънародници Шакир Смит и Мануел Джонсън, но миналото лято съвсем случайно се среща с Шакир – чрез общи приятели в Сиатъл. Колко е малък светът, възкликва Юмипиг.

Започнахме с 6:0 победи, след това допуснахме пет поредни загуби, но смятам, че това ще ни бъде полезно в дългия път, по който сме поели, казва американецът за новия си тим. Най-силното ни качество е, че всички искаме да побеждаваме – играчите и треньорите. Със съотборниците ми идваме по-рано на тренировки и оставаме след тях, за да упражняваме различни елементи. Треньорът Асен Николов също отделя огромно внимание на анализите на играта и противниците. Имаме си доверие един на друг и си вършим работата. Многото мачове в три различни турнира мен лично не ме уморяват, тъй като съм свикнал на този ритъм и тялото ми понася добре натоварванията, коментира Айзея.

Животът в Пловдив му харесва. Твърди, че не е преживявал културен шок, а и все пак преди е посещавал страната ни с отбора на Комарно. Знаех какво да очаквам и това ми помогна. Не е много по-различно от Словакия. Хората тук са много любезни и отзивчиви, дори таксиметровите шофьори. Има с какво човек да се поразтовари от баскетбола, казва Айзея. Често ходи в центъра и хапва в ресторант „Хепи“, но все още не е разгледал Стария град. Непременно ще го направя, обещава Юмипиг. Знам, че има античен театър и че Пловдив е най-стария град в Европа – наистина съм впечатлен – това е истинска лудост!, не крие удивлението си баскетболистът.

Казва, че е изцяло посветен на баскетбола и подчинен на целта да става все по-добър. Искам да играя на най-високо ниво, независимо къде съм. Дали ще остана още един сезон – човек никога не знае. Преди година не съм и предполагал, че ще играя в България, но такива са нещата в баскетбола, разсъждава Юмипиг, който като дете е израснал с любовта си към ЛА Лейкърс и легенди като Кобе Брайънт, Айзея Томас, Джамал Крофорд и други.

Победихме силни отбори като Балкан и Берое и е интересно да видим докъде ще стигнем. Смятам, че можем да бием всеки. Уверен съм в себе си и искам да играя все по-добре и на все по-високо ниво. Баскетболът е животът ми, толкова много съм жертвал заради него. Не съм излизал с връстниците си, тъй като всеки уикенд съм играл мачове. Но не съжалявам, защото това ми е помогнало да бъда това, което съм в момента. Ако не беше баскетбола, животът ми би бил напълно различен. Вярно е, че много време съм далеч от дома ми и близките ми липсват, но момчетата и атмосферата в Академик Бултекс 99 ми помагат да се справям по-лесно с носталгията, завършва Айзея Юмипиг.