Вчера отборът на Арда направи огромен гаф и обяви бившия си футболист Петко Ганчев за починал. От клуба дори обявиха минута мълчание в негова памет преди равенството с Левски. Само няколко минути по-късно обаче се оказа, че Петко Ганчев е жив и здрав и от Арда поднесоха извинение. Самият Ганчев говори пред Блиц за неприятната случка.

- Г-н Ганчев, добър ден! Къде ви откриваме?

- Вкъщи. Аз живея в старозагорското село Коларово, което се намира близо до град Раднево.

- Преди да минем към горещата тема – как разбрахте за вашата „смърт“ и как реагирахте, нека първо да ни разкажете за себе си и за футболната ви кариера?

- Роден съм през 1946 година. Ако е рекъл Господ, на 17 юни ще навърша 79 години. Започнах да играя футбол в Ботев Гълъбово, минах през Берое. След това бях в Арда пет години. После заиграх в Раднево. В Арда станах голмайстор. Не съм си водил статистика, но имам към 120 гола. Бях централен нападател. Впоследствие бях помощник-треньор и треньор. Като помощник-треньор на Тончо Проданов с Марица-Изток (Раднево) през 1989 година стигнахме финал за Купата на Съветската армия, където загубихме от ЦСКА. Това бе голям успех за футбола в градче като Раднево. Семеен съм. Имам съпруга Надя, с която имаме син и дъщеря. Те пък ни дариха с прекрасни внучета. Синът ни има момче и момиче, а дъщерята момче, което вече е на 26 години, да са живи и здрави всички. С жена ми от 15 години сме на село. Имаме си двор, имаме си животни, садим си плодове, зеленчуци. Всичко, както си трябва.

- Кажете сега какво стана?

- Аз не пропускам да гледам мачовете на Арда по телевизията. Сега срещу Левски закъснях с десетина минути, тъй като имах работа. Докато шофирах към вкъщи, телефонът ми взе много да звъни. Ама аз шофирам и не смея да вдигна. Паркирам пред нашата къща. Влизам в двора и жена ми ме посреща разплакана. Вика: „Петко, Петко, по телевизията са обявили, че си починал!“. Аз не можах да разбера какво ми казва и какво е станало. Обясни ми, че й звъннали по телефона и й казали какво чули да съобщават преди началото на мача Арда – Левски. След това ми се обадиха двама мои приятели. Единият също е гледал по телевизията. Вълчо Костов се казва – дълги години беше шеф на спортния тотализатор в Кърджали. Вълчо вика: „Ама аз звъня, ти не вдигаш. Повярвах на чутото и тогава звъннах на жена ти“. Нормално човекът да се стресне и уплаши, тъй като скоро не се бяхме чували. Другият мой приятел Стоян Илиев – бивш централен защитник, пък е бил на стадиона. Вика ми: „Чудя се да плача или да се смея“. Та и аз така. Хем да плачеш, хем да се смееш. Станал Стоян прав като другите хора да стадиона, за да ми отдаде почит… Да те погребат жив е доста стресиращо, наистина…

- Някой от Арда звънна ли ви?

- Звънна ми спортният директор Ивайло Петков.

- Той обясни ли ви какво точно се е случило.

- Да, да. Грешка, някакво объркване се е получило. Петков пое ангажимент да ми каже по-късно как се е случило и кой е виновен. Вижте, стават понякога такива неща, но не беше никак лека ситуацията. Айде, да се пусне слух тука из село, а те го съобщават пред цяла футболна България. Ако знаете колко народ ни звънна – роднини, приятели, познати и не толкова големи познати… Аз снощи до късно гледах мачове, понеже си обичам много футбола, и телефонът ми до полунощ звънеше.

- Като казахте, че сте гледали мачове – на кой отбор симпатизирате у нас и на кой в чужбина?

- У нас нямам любим отбор. Но в чужбина се прекланям на Реал Мадрид и на Карло Анчелоти. Той е меко казано добър треньор. Той е най-добрият треньор!

- Г-н Ганчев, желая ви да сте здрав и да посрещнете на крак и с усмивка рождения ви ден?

- Благодаря ви. Наистина ситуацията, както казах, не беше приятна, но в крайна сметка трябва да сме позитивни. Ето, вчера, като чух ужасната новина, и си сипах една малка ракия (смее се). Дали ще съдя някого? Никого няма да съдя...

Арда обяви бивш футболист за починал, той се оказа живЗа Петко Ганчев дори имаше минута мълчание преди двубоя