Бившият нападател на Манчестър Юн и националния отбор на България Димитър Бербатов разкри в Instagram своя идеалния си отбор. В състава попадат футболисти, с които той или е бил съотборник, или такива, срещу които се е изправял на терена. Те са подредени в схема 4-3-3 и на всеки играч съответства фигурка на животно, взети назаем от дъщерите му. Ето избраниците на Бербатов7

Вратар – Едвин ван дер Сар (паток)

Когато той си разпереше ръцете, покриваше цялата врата. Преди мач срещу Юнайтед, когато още играех за Тотнъм, си мислех „Възможно ли е изобщо да му се вкара гол? Не съм толкова сигурен“. И това винаги ми се въртеше в главата, а това не е добре за един нападател. И когато вече отидох в Манчестър, всички бяхме толкова спокойни, защото Ван дер Сар беше под рамката.

Десен защитник: Хавиер Санети (пантера)

Той беше невероятен. Когато с Юнайтед срещнахме Интер, той не спираше да търчи напред-назад по терена цял ден. А беше и умен, освен това. Истински капитан, истински кошмар за съперниците.

Централен защитник: Рио Фърдинанд (куче)

Невероятен бранител! Беше много бърз, силен и интелигентен. Много рядко се опитваше да отнеме топката от съперника, защото не му се налагаше. Той имаше необходимото в главата си: винаги знаеше как да пресече подаване и къде ще бъде нападателят. Беше голямо удоволствие да споделям една съблекалня с него. Даже двамата стояхме един до друг. Винаги се смееше, но когато излезеше на терена, ставаше животно.

Централен защитник: Неманя Видич (носорог)

Моят сръбски брат. Той правеше всичко за отбора. Беше много интелигентен и много силен физически – повярвайте ми. Не можеше да го поместиш. На тренировка риташе всички без значение кой си. След среща му липсваше зъб, имаше кръв по лицето си, устните му бяха подути, но твърдеше, че му няма нищо. За мен той беше един от най-добрите на своя пост.

Ляв защитник: Роберто Карлос (пантера)

Той беше същият като Санети. Също никога не се спираше. Играехме с Леверкузен срещу Реал Мадрид и изобщо не исках да отивам в неговата зона, защото той беше изключителен. Много добре знаеше как да се позиционира, как да отнеме топката и да я подаде на свой съотборник.

Център халф: Серхио Бускетс (паяк, защото няма октопод)

Все едно той има 10 крака. Той е навсякъде, където се налага – отнема топката в точното време и я подава напред към съотборниците си. И всичко това го прави изключително просто – с едно-две докосвания и пас. Обожавам да го гледам как играе.

Ляв халф: Шавинеста (Шави и Иниеста) (две кучета)

Имаме проблем тук, защото не мога да определя кой от двамата да бъде. Затова ги слагам и двамата. За мен те са Футболни богове – заради начина на игра, заради позиционирането си, за това как намират перфектното пространство между линиите и след това правят перфектното подаване. Те действаха с три стъпки преди противника. Мразех да играя срещу тях, защото нямаше как да им вземеш топката, но обичах да ги гледам. Независимо че не са високи, на терена те бяха гиганти.

Десен халф: Зинедин Зидан (лъв)

Царя на джунглата, неповторимият Зидан! Няма какво да кажа за него. Думите не са достатъчни. Казах го и за другите, но той вероятно беше най-добрият от всички изобщо. Когато се срещнахме на финала в ШЛ през 2002 г., той вкара един от най-красивите голове във финал. По време на изпълнението се намирах точно зад него и видях как топката лети и той си нагласяше левия крак. Тогава си казах „Ох, по дяволите, това е гол“ И беше гол. Това е и капитанът на моя тим.

Дясно крило Лионел Меси (козел)

Кой друг?! Казаното за Зидан важи и за него. Всички в състава ми са велики, но специално на Лео трябва да му свалим шапка. Рядко можете да видите играч като него. Когато такъв като него се появи, трябва да спреш, да го аплодираш и да го наблюдаваш. И ако можеш да научиш нещо, добре. И всеки път когато моите отбори се изправяха срещу него, губехме мача, а той вкарваше.

Ляво крило: Кристиано Роналдо (козел)

Бях привилегирован да тренирам и играя с него за една година в Юнайтед. Искам да кажа на младите футболисти, че ако искате да станете като него, трябва да тренирате здраво, да сте винаги съсредоточени, да бъдете професионалисти, защото той не спираше да вярва, че може да стане един от най-великите и вече е такъв. Винаги първи идваше на тренировка, оставаше след нея, прибираше се късно вкъщи и всичко друго, за да става все по-добър. И в момента той продължава да е на най-високо ниво.

Централен нападател: Роналдо (тигър, защото нямаше повече козли)

Той беше изпреварил времето си. Сила, финес, техника, подавания, дрибъл, финтове, голове... Помня как на един мач между Леверкузен и Реал исках да получа фланелката му, но ме беше срам и затова помолих моя съотборник Жуан да я вземе. Това беше единственият случай, в който си разменях фланелката. Като подрастващ се възхищавах на Марко ван Бастен и Алън Шиърър, но когато го видях него, си казах „О, Боже, това е нещо различно“.

Треньор: Димитър Бербатов

Слагам себе си, защото за мен не остана място в отбора.