Оставката на Сотир Цацаров и нуждата от действия по съдебната реформа наложи свикването на Коалиционен съвет в понеделник вечер. Представителите на управлението са решили да няма извънредно заседание на парламента, заради напускането на Цацаров от председателското място в Антикорупционната комисия.

Партньорите са обсъждали и разделянето на КПКОНПИ на две отделни звена. На дневен ред отново е било и евентуалното закриване на специализираното правосъдие. Срещата не беше медийна и се проведе онлайн.

Какви промени в антикорупционното законодателство предвиждат управляващите?

Сигурното е, че КПКОНПИ са разделя на две отделни структури, пише БНТ. Едната ще се занимава само с противодействието на корупцията. За тази структура управляващите водят дебат дали тя трябва да има разследващи функции. Най-вероятно такива ще ѝ бъдат възложени. Очаква се ефектът от това да бъде по-ефективно разследване на корупционни практики по високите етажи на властта.

Втората структура ще се занимава с т.н. "гражданска конфискация". Отнемането на имущество, придобито от престъпна дейност, както и случаите в които е установено, че притежаваното имущество надхвърля официалните доходи.

Очаква се законопроектът, с който КПКОНПИ се разделя на две да бъде внесен в парламента съвсем скоро. При управляващите има дебат в търсене на най-полезните решения.

"Готвят се законодателни актове, ще ги обсъждаме когато станат факт. Аз лично съм скептичен към този начин на работа на такъв тип паралелни институции. Може би съм старомоден в някакъв смисъл. Прокуратурата е органът, който трябва да се занимава с незаконните и нетрудовите доходи. Това трябва да съпътства наказателни процеси и т.н, каза Атанас Атанасов, съпредседател на "Демократична България".

"В никакъв случай ние не си създаваме някаква алтернативна на прокуратурата наша си прокуратура. Тъй или иначе разследващите функции, които ще извършва КПКОПИ - резултатите от тези разследвания, които ще извършва ще бъдат предоставени на прокуратурата и единствено прокуратурата може да повдига обвинения по тях", каза Милен Матеев, председател на парламентарната комисия по конституционни и правни въпроси.

Какви промени се обсъждат в Съдебната власт и в частност в прокуратурата?

Тук дебатът е в две посоки - едната е именно за статута на главния прокурор. Дори и за мястото на прокуратурата. Поне от "Продължаваме промяната" казват, че трябва дебат дали прокуратурата да остане в Съдебната власт, но за това е необходимо конституционно мнозинство, каквото на този етап липсва. Що се отнася до търсенето на наказателна отговорност от главния прокурор - тук решението трябва да съответства на две решения на Конституционния съд. Едното, което казва, че всеки прокурор може да разследва главния прокурор. И второ, което отмени приетите от мнозинството на ГЕРБ промени, с които се въведе "специален разследващ прокурор за обвинител номер 1".

"Идеята, която все повече набира привърженици, това е да се избира на случаен принцип съдия от наказателната колегия на ВКС, който да изпълнява "ат хок" функцията на разследващ главния прокурор. Плановете за ВСС, пак с промени в Закона за съдебната власт ВСС да стане от един постоянно работещ орган в орган, който се събира на сесии, за да могат да упражняват професиите си магистратите, които са членове на ВСС", каза Милен Матеев.

Какво значение има дали е постоянно работещ ВСС или членовете му ще продължат да изпълняват магистратските си функции?

Въпросът наистина поражда съществен дебат. Във ВСС може да бъде избран и адвокат, в момента има такъв. Когато този адвокат влезе в съдебна зала, как магистратите, чието кариерно развитие зависи от неговото гласуване в съвета ще си вършат безпристрастно работата. ВСС е бил с такъв статут и тогава също имаше поредица от скандали. Достатъчно е да припомним само "тефтерчето на Красьо Черния". Още повече мандата на настоящия ВСС изтича и най-късно в началото на април трябва да стартира процедурата по избор на нов състав. Трябва да видим дали ще се променят и ако да - как изискванията за избиране на членове на съвета.