България е била притисната от Турция да прокара през парламента отсрочката на дълговете на Главното мюфтийство, възлизащи на поне 8 млн. лв. Скандалното разкритие за намеса на Анкара във вътрешната ни политика направи турският външен министър Мевлют Чавушоглу.

По информация на БНР той публично се е похвалил, че е оказал въздействие върху София, за да спаси от разпродажба имотите на затъналото в дългове мюсюлманско вероизповедание.

От българското външно министерство съобщиха, че външният министър Екатерина Захариева наистина е провела телефонен разговор с Чавушоглу, но без да се уточнява кога се е случило това.

Чавушоглу е изразил притеснения, че "поправките в българския Закон за вероизповеданията са насочени срещу мюсюлманската общност". Захариева го уверила в обратното - че промените "гарантират равнопоставено третиране на всички регистрирани вероизповедания".

От МВнР намекнаха, че изявлението на турския министър е предизборна хвалба: "България не може да приеме намеса от чужда държава в законодателния си процес и такава не е била допускана. Обръщаме внимание, че изказването на министър Чавушоглу е дни преди местните избори в Турция и практиката неведнъж е показвала, че използването на добросъседските отношения в такива ситуации обикновено не е от полза за никого", пише в съобщение на външното ни министерство.

Коментар имаше и от Главното мюфтийство. Неговият говорител Джемал Фаик изрази съмнение в думите на Чавушоглу.

"България е суверенна държава и не мисля, че има външна намеса, но ако има такава, тези въпроси би трябвало да ги насочите към лицата, които кореспондират на високо държавно ниво", каза Фаик пред БНР.

Вчера родните депутати окончателно приеха последните промени в Закона за вероизповеданията и разсрочиха натрупаните до края на 2018 г. задължения на всички вероизповедания с 10 години.

Окончателно: 10 години срок Мюфтийството да си погаси задължениятаВъншното финансиране за религиите остава, решиха депутатите

На практика обаче тази промяна е в полза само на Главното мюфтийство, тъй като другите религии почти нямат данъчни задължения, а неговите възлизат на малко над 8 млн. лв.

На първо четене, по предложение на Цветан Цветанов от ГЕРБ и Мустафа Карадайъ от ДПС, законът предвиждаше цялостното опрощаване на дълговете, но след остра реакция от страна на обществото, те се отказаха от този вариант.

Според управляващите причината за отсрочката е, че мюфтийството трябва да започне да се ползва от възможността да получава държавни субсидии в размер до 15 млн. лв. на година възможно най-скоро, което не можеше да стане реалност при наличието на задълженията.

Това е с цел да предотврати нуждата от финансиране от страна на турския Дианет (службата, която отговаря за вероизповеданията в южната ни съседка). От 5 години насам мюфтийството получава по 2 млн. лв. годишно от Дианета.