Красимир Каракачанов отказа да се кандидатира за лидер на ВМРО. Новината обяви самият той в социалните мрежи. Той подчерта, че "благодарение на ВМРО в правителството и парламента" са били поставени ясни и категорични условия за членството на Македония в ЕС, с които "се съобразяват и днешните управляващи".
Каракачанов предложи промени в структурата на управление на партията, както и да бъде намален съставът на Организационния съвет от 100 на максимум 60-70 човека.
Той обаче подчерта, че няма да влиза в "политическа пенсия".
 
Ето и цялата му публикация от официалния му профил във фейсбук: 
 
Уважаеми съратници,
Наближава Конгресът на ВМРО, който е насрочен за 12 февруари. 2021 година беше трудна за Организацията.
Но тя беше функция от изминалите 4 сложни и в същото време ползотворни за каузите ни години, в който ВМРО беше в законодателната и изпълнителната власт. Имахме 12 народни представители, имахме зам.-министри, имаме кметове на общини и кметства, общински съветници в цялата страна.
Това бяха динамични години, в които се преборихме да премахнем фигурата на вечния длъжник, да въведем данъчните облекчения за семействата с деца, както и устойчивото повишаване на доходите в последните години, в това число и пенсиите. Направихме и първите стъпки за връщане на децата от цигански семейства в училище, за борбата със социалния паразитизъм, въведохме безвъзмездния труд в полза на обществото за административни нарушения с глоби, които маргиналите никога не плащат, премахнахме правната възможност за убийците да се възползват от съкратено съдебно следствие и да се измъкват с по-леки присъди, започнахме непримирима битка с циганската престъпност. Спряхме Истанбулската конвенция и още редица опити да бъде въведена ЛГБТИ+ идеологията в детските градини и училищата. Спряхме ратификацията на СЕТА в парламента и подписването на Пакта за миграция. И едно от най-важните неща – заострихме вниманието на обществото към една болна за България тема – Македония. Тема, по която години наред държавата умишлено мълчеше. Нека да си го кажем директно - благодарение на ВМРО в правителството и парламента бяха поставени ясни и категорични условия за членството на Македония в ЕС и не бяха изпълнени чуждите поръчки. Така направихме възможна една обща твърда позиция, с която, както виждате, се съобразяват и днешните управляващи.
Що се отнася до отбраната - за 4 години направих толкова неща, колкото не бяха правени за последните 30 години. Като се започне от повишаването на доходите на военнослужещите, превъоръжаването и въвеждането на доброволната служба и се стигне до трайно повишения авторитет и доверие към Българската армия. Така че уважаеми съмишленици, ние няма от какво да се срамуваме от нашето присъствие в изпълнителната и законодателната власт.
Живеем във време на няколко световни кризи – назряващият конфликт в района на Черно море, поскъпващите ток, газ и горива, безпрецедентната пандемия, която върлува вече трета година. А в чисто национален план сме изправени и пред още няколко сериозни проблема – демографската криза, пълзящата циганизация, мигрантският наплив, който се засилва с всеки изминал ден, опасната „Зелена сделка“, която ни обрича на скъп ток и икономически фалит. А в същото време цените стават непосилни, дори за хората със средни и над средните доходи.
И отново - темата с членството на РС Македония в ЕС и битката, която трябва да се проведе, за да не бъдат допуснати исторически грешки и компромиси в името на нечии чужди интереси – такива, каквито направиха комунистите през 1946 г. Не трябва да допуснем предателство чрез изтъргуване на интересите на събратята ни с българско самосъзнание от другата страна на границата. Това са все теми, по които ние от ВМРО сме се борили години наред.
Днес ВМРО не е в парламента. Но нашата битка за отстояване на идеалите ни, на българщината, на националните интереси трябва да продължи!
Само от нас зависи дали в бъдеще ще бъдем факторът, който ще участва в решаването на тези проблеми.
 
Ето защо аз смятам, че настъпи времето по-сериозно да ангажираме поколението от сегашните ръководни структури на ВМРО, което натрупа политически и административен опит в законодателната и в изпълнителната власт. Това поколение, което със знанията и уменията си да направи нужното, да върне Организацията там, където ѝ е мястото – а именно в институциите, които разполагат със законовия механизъм да обличат каузите в реална държавна политика.
По тази причина моята идея е на Конгреса вместо да влизаме в излишни дебати кой е по-по-най и да се сочим с пръст един друг, да вървим към една нова, но всъщност традиционна за ВМРО формула, а именно да изберем трима съпредседатели. Трябва да обединим усилията на всички, а не да създадем условия за разединение в структурите.
 
Моето предложение за това съпредседателство са: Ангел Джамбазки – евродепутат втори мандат, най-активния български представители в ЕП, както и един от най-дейните млади български политици през последните години.
 
Искрен Веселинов – председател на групата на ВМРО в 44-тото НС и председател на една от най-тежките комисии по регионално развитие и благоустройство в парламента.
 
Александър Сиди – един от най-активните народни представители на ВМРО в 44-тото НС. Представител на младото поколение, който доказа своята решителност да брани българския интерес и каузите на ВМРО, независимо от трудностите.
 
В това ръководство като секретар място трябва да има и Юлиан Ангелов, който като организационен секретар ръководеше щабовете на всички предизборни кампании през последните 10 години.
 
В тази промяна аз лично виждам и включването на още млади хора в ръководните органи на ВМРО – в Изпълнителния комитет и в Организационния съвет, реализирайки една постепенна приемственост, съчетавайки опита с младостта и ентусиазма.
За по-голяма оперативност ще предложа да бъде намален съставът на Организационния съвет от 100 на максимум 60-70 човека, както и досегашният брой на членовете на ИК, който в момента е 17 човека. Членството в тези органи на управление на ВМРО не трябва да бъде на базата на някакво псевдорегионално представителство, а на базата на качества и доказани възможности за работа.
 
Колкото до мен, аз нямам намерение да излизам в политическа пенсия и ще продължавам да работя активно за авторитета на ВМРО и за каузите, за които ВМРО е воювала в своята 128-годишна история, воюва и до днес. Ще заема своето място такова, каквото ми отредят Конгресът и членовете на Организацията.