Само за 18 месеца в България се проведоха четири вота за избор на Народно събрание. В рамките само на година и половина се явиха нови проекти, вдъхновени от служебните правителства, които заместваха провалилите се редовни или не излъчените. 

За първи път имаме подобна ясна картина за това как се променя подкрепата за всяка партия през няколко месеца, и то не на базата на социологически проучвания и прогнози - а в реална среда, упражнени чрез изборните права на гражданите. 

От данните се виждат няколко ясни тенденции за това как партиите се подредиха на политическата стълбица и за т.н. твърди ядра на подкрепа. 

На първо място трябва да се отбележи феноменът "Възраждане", който участва и в четирите вота, но увеличава приблизително четири пъти подкрепата си от 4 април 2021 до 2 октомври 2022 година. Най-драстичен двоен ръст партията на Костадин Костадинов бележи между последните два вота, разположени през година, достигайки заветното четвърто място на настоящите избори с подкрепа от 10,17%. 

Общата картина показва, че най-силно и последователно ядро на гласуващи има ГЕРБ. Разликата между различните вотове е в рамките на 3,4%, като след низходяща тенденция през последните три вота, на четвъртия партията гони резултатът си от изборите на 4 април и бележи резултат от 25,37%. 

Най-големи негативни дисбаланси пък има в ИТН, които дори не минават 4% бариера на настоящите избори. Политическият проект на Слави Трифонов започна убедително още на първите избори от създаването си и успя да спечели подкрепа от 17,66% от гласувалите. От първа политическа сила на 11 юли, когато събраха 24,08%, партията на Дългия се срина до под 10% на последните избори миналата година, а днес не събира необходимите гласове, за да вкара депутати. 

Продължаваме промяната, които са участвали едва на два вота, спечелиха първия, но днес са втори с отлив от около 5% и днес подкрепата им достига 20,21% от гласувалите. 

ДПС са втората партия след Възраждане, които не просто увеличават подкрепата на всеки вот, но и се изтласкаха на трета позиция в политическата стълбица с резултат от 13,66%. 

Партията на Корнелия Нинова се оказа вторият най-голям губещ на настоящите избори след ИТН. БСП показват непрекъсната низходяща тенденция. Вотът им е силно фрагментират, успяват да вземат едва 9,32% от гласовете, което представлява заличаване на над 5,7% от подкрепата им от изборите преди година и половина. 

Демократична България се въздиха след спад на предстоящите избори. Нейните резултати показват, че избирателите на ДБ са гласували за други формации на предходните избори, но се връщат отново при Христо Иванов. Основно това е миграция на гласоподаватели от ДБ към ПП и обратно към ДБ. 

Български възход - партията на служебния премиер Стефан Янев, влиза за първи път в изборна битка и влиза, макар и малко над 4% бариера. Гласовете ѝ се преливат най-вече от социалистите. 

Ето как изглежда класацията по процентна подкрепа:

Политическата стълбица тук показва изменението в проценти, а не в нетните гласове. Избирателната активност в страната пада, което значи, че се завишават процентите на партиите. От друга страна населението намалява и точна прогноза за активността ще има едва след официалното съобщаване на данните на НСИ от преброяването. 

Ето как изглежда класацията и нето по гласове: