„Как ще ги стигнем японците?” – това беше основната част от пресконференцията на кмета Здравко Димитров и неговите вицета, след като се завърнаха от страната на изгряващото  слънце. На 26 май градоначалникът тръгна към Япония с внушителна пловдивска група,  като днес той заяви, че официалната делегация е била от 7 души. Останалите близо 50 души, сред които и общински съветници явно са били туристи.

„Бяхме 7 души от Община Пловдив. Аз бях готов да си платя всичко сам, но това значи и другите го строят, което не е редно”, каза кметът.  По думите му са били платени пътните и нощувките на 7-мата,а всички други разходи всеки си е поемал сам.

„Не е като предишни групи, където всичко са си плащали с общински пари”, каза кметът.

Какво прави делегацията на пловдивската власт в Япония 7 дни?Приятели и семейства също заминаха за Токио и Окаяма, групата доближавала 50 души

Той заяви, че е изключително горд, че в Япония вече има паметник на Христо Ботев.

 „В Япония, в страната изгряващото слънце, в Поднебесната империя(б.а. вероятно става въпрос за лапсус на кмета, защото това е названието на Китайската империя в Средновековието) , има паметник на поета-революционер Христо Ботев. Това е наша заслуга”, отсече Зико и започна разказва за близката си среща с местните .

„Имат много мило отношение към нас, идват хора, които са били в България… Една женичка, която е била тук през 69-та година показа снимки от Тримонциум, Панаира – пази си ги и ни ги показа… Отношението им е друго – уважителни са, добронамерени и сигурно за това са успели”, каза кметът, явно сравнявайки културата на японците с българската народопсихология.

Той продължи с невероятно милото отношение от всички – от ръкопляскания в Община Окаяма до посрещането  и изпращането на децата в местно школо.

„С децата се хранихме заедно – сервираха си и отсервираха сами… Отношението на децата бе  неподправено… В общината може да ги накарат да пляскат, ама децата… посрещнаха и ни изпратиха. Направиха ни много добро впечатление, ще им направим подарък , ще съберем пари да им го изпратим, нещо свързано с Пловдив и България”, каза Зико.

Оттам зам.-кметът Величко Родопски продължи, като нарече уникална системата им на управление. Естествено той даде и цифри  за огромния им бюджет  от 4,8 млрд. лева, като 3 млрд. лева са от държавата, като всички инфраструктурни обекти се финансират от нея.

„Структурата на администрацията е 1 кмет,  двама заместници, 10 директори на дирекции и забележете: 5260 служители. Тук в Пловдив са малко над 600 служители”, каза Родопски.

Главният архитект Димитър Ахрянов пък разказа за системата им за озеленяване – нямало  общинско предприятие, което да се грижи за нея. Хората сами подрязвали дърветата пред домовете си, а големите паркове ги давали на частни фирми за поддръжка.  След това фирмите организирали събития на тях и със събраните  средства връщали парите, които са им били платени от общината. Ако имало печалба – чак тогава оставала за тях.

Най-впечатляващото за градските власти обаче  било не друго, а културата за справяне с отпадъците и чистотата по улиците. Кметът каза, че там нямало кошчета за боклук – никъде. Но било невероятно чисто.  Зам.-кметът по екология  Анести Тимчев разказа и цялата им организация за сметоизовзване.

„ Изключителна дисциплина от всеки японец! Те си купуват от магазините торби с логото на Общината, което е вид налог. След това всеки един ден от седмицата, в определен час, идва камионът, за да вземе определения боклук – пластмаса, стъкло, смесени или хартия. Ако пропуснете този час – държите отпадъците си до другата седмица. Много лесна организация, за това обаче е необходимо обществено мислене и контрол”,каза Тимчев. Той разказа, че и във всеки район си има отговорник, излъчен от самите жители. Той следи дали всичко се изхвърля разделно, както е по закон.  Ако някой го наруши го  грозят тежки  санкции, дори и затвор.

Тимчев продължи да разказва за невероятното самосъзнание на японците.

„Скоростните влакове тръгват на секундата и пристигат на секундата.  Ако някой водач закъснее с 3 минути, а след това му отнема 5 минути да се подготви – има 8 минути закъснение на влака, а на другия ден се извинява по телевизията на всички”, каза Тимчев.

Той продължи да се „ядосва” на пловдивската действителност с проблема с отпадъците, сравнявайки я с японската, като в нея се включи и кметът.

„Имаме казани за 1 млн. и 100 хил. души население! Чистим сметища, а на другия ден пак са пълни. За мен това е аномалия, не знам откъде идва толкова боклук”, каза Зико.

Тимчев заяви, че се е опитал да разработи и система със заведенията в Пловдив за разделно събиране чрез т.нар. „зелена звезда”. Общинските служители направили проучвания на 40 заведения дали искат да събират разделно всичките си отпадъци, а камионче да минава и да ги събира .

„ 60% ни казаха, че няма кой да се занимава с тези нещо, че имат много работа, а другите питаха какво ще получат…”, каза Тимчев. Той бе апострофиран от репортер, че в Капана, където се генерират тонове отпадъци от стъкло няма нито един контейнер за стъклени отпадъци.

„Ние тук, уважаеми приятели, не си говорим глупости, а формираме  определено отношение, за да се създава обществено мнение”, каза Тимчев.

Зам.-кметът по транспорт Тодор Чонов каза, че предпочита да не коментира градския транспорт и предвижването в Япония. Вероятно защото знаеше, че тук вина гражданите и „пловдивското самосъзнание и дисциплина” нямат отношение към реалността. Защото тук, ако градския транспорт закъснее „само” с 8 минути  от разписанието си, вероятно чакащите по спирките ще бъдат щастливи.

 Всъщност всичките въпроси, които си задават пловдивските управленци  за разликите между  японците и българите, съдържат и техните отговори.  Всяко едно демократично избрано управление е  представителна извадка на съответното население. Не е случайна и фразата – „Каквото са хората, такова ни е и управлението”, както и обратното.

Невероятната дисциплина, за която говорят всички в Япония, се постига чрез два основни инструмента – самосъзнание и контрол. Когато първото отсъства, влиза в сила второто. Неслучайно и в Окаяма има 5300 общински чиновници и нито един озеленители или чистач, в Пловдив е обратното – тук имаме 2000 чистачи, озеленители и кондуктори и малко чиновници и контрольори. Неслучайно  там има 1 кмет, двама заместници, 10 директори и 5300 чиновници, а тук имаме 7 кмета , 20 заместници, 100 началници и общо 400 чиновници и контрольори.

Освен ниското „самосъзнание”, което имат пловдивчани в отношението им към отпадъците,  още по-нисък е контролът на Община Пловдив. Така например вместо градоначалникът да се чуди откъде идват стотици тонове с боклуци по сметищата, можеше просто да сложи няколко камери на входовете им и край тях. Първо ще е много по-евтино от една страна, второ – ще се хванат нарушителите и ще се пресече това трупане на боклуци в Столипиново, например . Тази идея е на 10 години – ние обаче продължаваме да се чудим откъде идват отпадъците.

Вместо пък Община Пловдив да се създава „култура”, като говори зам.-кметът,  трябва да създаде наредби, които да са точно и ясно разписани. Вместо да се дават „зелени” звезди на заведенията, може да се направи наредба за  задължителното им разделно събиране. Тогава няма да казват „какво ме занимаваш с глупости”, а ще изпълняват нормативната уредба, иначе – санкции.

В Япония, а и в по-близки държави на запад има ясни правила, точен  контрол и жестоки санкции за нарушителите.  В този смисъл отчаянието от „лошия материал” от властимащите тук е точно толкова голямо, колкото и отчаянието на самия него от управлението на града.  

Защото, когато кметът на един град говори, че се работи по-добре без общински съветници и законодателен орган, то той поставя и под въпрос и цялостните обществени отношения и демокрацията в България. Един друг мажоритарно избран български управленец държеше цялата власт без законодателен орган близо 10 месеца,като очевидно  му бе по-добре, но дали така бе и за държавата?

Отпадна корекцията за 17,5 млн. за Община Пловдив, Зико не смее да се зарадваТой отказа да влиза е подробности от „страх от доброжелатели"