Поредната намеса в културното наследство на Пловдив – поставянето на ограда на Небет тепе и заявлението на кмета Костадин Димитров, че обектът ще бъде заключван през нощта, предизвика порой от негативни коментари и призив за протести.

Оказа се, че всъщност няма как обектът да бъде затворен, защото по проект оградата е само от едната страна.

„Оградата е само в частта откъм арменските имоти и е монтирана на имотната граница на Небет тепе. Това по никакъв начин не пречи и не ограничава гледката от обекта. В Съгласуваното от НИНКН планово задание за проектиране се изисква осигуряване на охранителна зона с режим на опазване. Също така в плановото задание се изискват архитектурни детайли за огради, парапети и други”, каза пред медията ни ръководителят на проекта инж. Таня Петкова.

Тя посочи, че проектът по част „Паркоустройство”, където е показана оградата, е съгласуван от НИНКН.

Не такава е ситуацията според документацията на НИНКН и Министерство на културата.

В Становище от 21 март 2022 г. експертите от Института пишат следното: „"Заданието не поставя изискване към проекта за изграждане на ограда. Оградата създава друг образ и начин на функциониране на комплекса като ограничава достъпа. Включването ѝ в проектната документация на този етап е недопустимо. За нуждите на охрана на обекта е допустимо изграждането на видеонаблюдение".

НИНКН са дали положително становище с уточнението, че трябва да бъде изпълен „съгласно бележките в констативната част”.

В Становище на Министерство на културата от 5 април 2022 г. е посочена абсолютно същата констатация, че удачният начин да бъде опазена недвижимата културна ценност е с видео наблюдение, а не с ограда и че съгласува проекта при спазване на бележките в констативната част.

Поредният документ, в който се описва въпросната ограда, е Констативен протокол на експертите от Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство" от 28 ноември 2023 г. Регионалните инспектори посещават обекта на два пъти - 30 август и 13 октомври заради сигнал, че на Небет тепе се извършват разгърнати строителни, а не консервационни и реставрационни дейности.

При проверката специалистите констатират, че са премахнати три броя дървета от вида Sophora japonica, на които според проекта трябва да бъдат оформени короните, но не и да бъдат отсечени. (През декември 2022 г. TrafficNews съобщи за нерегламентирана сеч на дървета в района, като тогава отговорните институции си прехвърлиха топката.)

Другата констатация е в зоната на източната крепостна стена, където са изградени основите на ажурна метална ограда, същата, която днес е повод за много скандали. Цитирано е становището на Министерството от 5 април 2022 г.

В указанията за последващи действия обаче няма препоръки оградата да бъде демонтирана, а само се изисква да се спазват законовите срокове за уведомяване на Министерство на културата за завършване на реставрационно-консервационните работи.

От общината посочиха, че оградата е с цел сигурност на посетителите. Вглеждане в обекта отгоре обаче се вижда, че всъщност по протежението ѝ минава пътеката, която идва от подхода откъм бул. „Шести септември”. Той е оборудван с перила, тоест обезопасен е.

Големият въпрос е ще поеме ли отговорност някоя от институциите, ще излезе ли да заяви - оградата остава или пък оградата се демонтира, защото това са очакванията на обществеността. 

Около драмата с оградата на недвижимата културна ценност изниква още един проблем.

По време на представянето на проекта на 30 август 2022 г. арх. Румяна Пройкова посочи, че регулацията между Небет тепе и съседния имот на арменското настоятелство към храма „Сурп Кеворк” минава по крепостната стена и части от нея както и от Кулата на практика са в чужд частен имот.

„Трябва местната администрация и собствениците да се разберат, защото е нелогично да се реставрира, консервира и експонира частта, която е в терена на Небет тепе, а другата – не”, каза арх. Пройкова.

Това очевидно не се е случило. Затова е видно, че оградата свършва точно в границите на държавния имот, а части от археологията остават извън нея. 

Видно е и че бетонните фундаменти са излети върху археологията без да бъдат изолирани, а има достатъчно съвременни технологии, които да позволят това.