Тази седмица три момчета от Френската гимназия в Пловдив спасиха куче, подлагано на системен тормоз и жестокости от страна на стопанина им. Учениците станали свидетели как стопанинът с ритници вкарал питбула в апартамента си, а минути по-рано забелязали, че животното е брутално пребито и нарязано, със счупено краче. 

Младежите реагирали така както би реагирал всеки гражданин на нормална европейска държава - обадили са се на телефон 112. За съжаление обаче пловдивските полицаи се оказали прекалено заети, за да се занимават с "някакво куче" и се наложило учениците да продължат да звънят упорито и да настояват институциите да си свършат работата, докато най- накрая след час и половина пристигнал екип на полицията. 

Благодарение на настоятелността на Иван, Румен и Симеон, Джеси е спасена и сега се лекува в клиника. Но каква щеше да е съдбата на кучето, ако тримата не бяха толкова упорити? Другият паракокс е, че всички съседи от блока на насилника Стоил Георгиев били наясно, че той редовно издевателства върху кучето си, не се страхували да съобщят на полицията, защото се страхували от неговото отмъщение. Което на практика показва първо, че гражданите не вярват, че полицията ще ги защити от някакъв квартален побойник, който прекарва голяма част от времето си под въздействието на наркотици и второ, че свидетелите се страхуват, че полицията не е институцията, която ще опази личните им данни. 

Вероятно можем да говорим за дискримания сред породите, защото по отношение на пудела на контрабандиста Стефан Димитров бяха проявени завидни интерес и бързина. Но може да е било и просто заради пачките!

Преди 8 години бе създадена и зоополиция, но за съжаление, виждаме как случаите на насилие срещу животни - побои, недохранване, боеве със залагания се увеличават. Разкриват се едва около 10 процента от случаите, а казусите с отровени животни остават неразкрити. 

„За величието на една нация и моралния й прогрес може да се съди по отношението й към животните“, казва Махатма Ганди. Ако е прав, а той най-вероятно е прав, България е много далеч от величието, а за прогрес изобщо не можем да говорим.