Името на Тина Димитрова е  добре познато в света на спорта. Но не само там.  Бившата баскетболистка на „Марица”  и „Септември”,  сега е спортен директор на „Академик” , но паралелно с това от няколко години тренира отбор на хора със специални потребности. Една среща в Италия, където тя работи 10 години ,  променя живота й. Уроците по човечност тя научава от  Уилям Босели. „Моят мотиватор сега е на 62 години. Бил е фен на баскетболния отбор на Болоня „Фортитудо” и на 24 години разбира, че има тумор на гръбначния стълб.  Има само две възможности – едната е да остане така, докато ракът го победи, а другата е да му направят операция, да остане неподвижен и да може да си движи само главата. Той избира втория вариант.Този човек тотално  ми промени вижданията за живота. Научи ме да слушам, не само да чувам, да виждам, а не само да гледам, да се радвам на това, което имам. Да мога да работя в екип, да ценя труда на другите. Той е променил живота на много хора. Срещата с такива хора ти показва колко си богат. Между тях няма злоба и завист. Всъщност те са щастливи. Мечтая за такъв свят”, казва треньорът.

  Тя смята, че децата със специални потребности са наистина специални и й дават много повече, отколкото тя на тях.  Голямата мечта на Тина е да завърши проекта за рехабилитационен център, започнат преди няколко години в Стрелча.

Трудностите , които среща по пътя си не са малко. Освен с проблемите около финансирането, тя се сблъсква и с атаките на хора,  които разпространяват клевети по адрес на семейството й.

„Нямах намерение да давам гласност на проекта, докато не е готов, защото не обичам да казвам  хоп , преди да скоча. Но по адрес на съпруга ми бяха разпространени тотални лъжи и затова реших, че дължа истината на хората, които ме познават- казва Тина Димитрова . В интервю за TrafficNews тя разказва за плановете си.

 - Как се роди идеята за този проект?

 - Преди няколко години аз се върнах от Италия , а дъщеря ми се прибра от Франция със семейството си. Продължихме да се занимаваме със спорт и конкретно с деца със специални потребности. Междувременно с моя приятел Борислав Дончев, който е  председател на колоездачния клуб в Казанлък, обсъдихме идеята да построим модерен  хотел, който да приема хора със специални потребности. Защото от години се занимавам с такива хора и зная какви трудности изпитват, когато отидат на такова място.  Те изчакват да няма толкова хора, притесняват се да ползват процедурите и т.н. и т.н. Една от идеите ми е в този хотел да има отделен сектор и стаи , оборудвани за такива хора.  Също така медицинска апаратура , с която да помагаме на хора с ДЦП. Защото, колкото по-рано се започне, толкова по-добри са резултатите. Аз работя с деца, чиито родители инвестират време и средства в такива терапии и резултатите наистина са впечатляващи. За съжаление броят на тези случаи са увеличава.  Имахме някакви средства, но те не бяха достатъчно за такъв проект. 

Покрай едно дете , на което осигурявахме лекарства за левкемия от Русия , Борислав ме свързва с руския гражданин Андрей Мироедов. Той успя да ни намери първите дози от животоспасяващо лекарство и така се запознахме.  Още тогава с него се сближихме и той поиска да се включи в инициативата. Оказа се, че той има подобен бизнес - спа хотел в Санкт Петербург.  В момента аз, Борислав и Андрей сме с равни дялове във фирмата. Разпределихме си задачите – аз се занимавам с администрация, Борислав движи строителство. Идеята ни беше да отворим през 2023 , но не успяхме да се справим със сроковете. Водата в Стрелча е с уникални показатели за хора с проблеми в опорно – двигателния апарат, така и на хора с ДЦП. Надявам се ние да дадем своя принос към развитието на района. Обществото се отвори и хората вече инвестират в своето здраве. Хранят  се здравословно, спортуват, търсят различни  поддържащи терапии. 

 - Съпругът ви Атанас Димитров е управител на  клон  „Южен” на държавната фирма „Профилактика, Рехабилитация” . Срещу него се появиха обвинения за сблъсък на интереси и това че ще насочи усилията си към семейния бизнес за сметка на държавното предприятие.

 - Напълно неоснователни твърдения и то от хора, които няма да излязат с имената си, защото знаят, че съпругът ми няма общо с това, нито има конфликт на интереси. Година и половина бяхме подложени на финансови проверки от страна на институциите, на НАП, както фирмата ни, така и цялото ни семейство като физически лица. Не бе открито нито едно нарушение.

За съпругът ми ще кажа само, че има дълга професионална кариера, бил е управител на хотели, успя да превърне старите санаториуми в добре работещи бази , в които стотици хора използват  програмите на НОИ.

 - Доколко сте запозната с бизнеса на вашия руски съдружник ?

 - Не са ми известни подробности, зная, че има хотел в Санкт Петербург, има други фирми. Познавам съпругата и децата му. Той е с български паспорт и чисто съдебно минало. Това, че Андрей е руснак не го прави различен или лош. Напротив, чест прави на хора като него, че независимо от сложната ситуация, заради войната и наложените ограничителни мерки, успяват да намерят място при нас и да споделят нашето виждане за войната, в която агресорът е Русия.

 - Демотивира ли ви кампанията, която се води срещу вас?

 - Тази кампания се води от хора без морал и човешки ценности. Мен лично не. Ние имаме бизнес план , който следваме стриктно , като работим изключително и само в рамките на закона. Дори ме мотивира още повече. Аз смятам , че хората, които работят по този начин не бива да бъдат сочени с пръст и „линчувани” с неоснователни и фалшиви обвинения.

 - Не съжалявате ли , че не останахте да живеете и работите в Италия?

 - Не казвам, че не съм се изкушавала да остана. Но не съжалявам за абсолютно нищо. Да, липсват ми много от нещата там. Там ме приемаха просто като Тина. Показваха ми къде греша. Там се научих, че хората, които посочват грешките ти , всъщност са истинските ти приятелите.  Липсват ми отношенията между  хората -  позитивното отношение, усмивката на жената в супермаркета, да поздравиш жената, която чисти отвън, децата, които са възпитани и вежливи едно към друго. Много неща ми липсват. Надявам се един ден и тук да се случат. Не казвам , че на Запад няма лицемерие, но понякога е по-добре да видиш лицемерна усмивка, отколкото сърдит и намръщен чиновник. 

Преди няколко дни се качих в една маршрутка и поздравих пътниците. Погледнаха ме като полезно изкопаемо.  После казах „довиждане”, а един ми отговори – „Аре стига ма”.  Агресията е това, което никога няма да приема.  Българите като единици имаме много хора, с които се гордеем. Но като общност  се проваляме. Може би защото не сме удовлетворени, не се радваме на постигнатото, на малките , но ценни неща.  Ако семейството не е екип,  това се отразява и на децата. 

В Италия има един израз „tuto fare”, което означава „правиш всичко”.  Там оценяват хората, които съумяват да правят повече неща едновременно. Защото в  Италия по-голяма част от хората се съсредоточават в един бизнес и си работят само него.  Аз бях в Италия 10 години, благодарение на това, че можех да правя няколко неща едновременно.  И никой не те сочи с пръст.  Истината е , че в България има достатъчно причини, заради които да остана и да не могат да ме уплашат.

 - Кои са те?

 - Семейството ми и специалните деца , с които тренирам. Там е истината. Те ми дават повече, отколкото аз на тях. Техните погледи, тяхната благодарност, това че те ме приемат такава каквато съм. Затова мисля, че си заслужава всичко. И да изтърпим атаките. Мечтая си , един ден когато хотелът заработи, такива хора със специални потребности да работят при нас. Защото има възможност да работят във всяка една сфера. Важното е хората да имат търпение. В Италия бяхме в ресторант , в който 80% от персонала са аутисти. И има огромен надпис „Молим за вашето търпение!”

Ще продължа да работя по този проект, защото ми дава надежда и смисъл!