Убийството на 37-годишния Георги от Кричим на Младежкия хълм в Пловдив, извършено от група тийнейджъри, отприщи вълна от гняв, болка и дълбока тревога в обществото. Фактът, че непълнолетни лица, най-малкото от които едва 14-годишно, са малтретирали жертвата в продължение на повече от час и са заснели бруталната гавра с мобилните си телефони, провокира не просто дебат за младежката престъпност, а истински вик на отчаяние от страна на обществото.

В редакцията на TrafficNews получихме редица силни граждански позиции от пловдивчани, които настояват за незабавни мерки срещу моралния разпад. Техният глас се слива с експертния анализ на психолога д-р Лазар Атмаджов, който поставя тежка психологическа диагноза на съвременното ни общество.

Гласът на един баща: „Събудете се и започнете да възпитавате децата си!“

Една от най-силните и емоционални граждански реакции идва под формата на отворен апел към българските родители. В него пловдивчанин с огорчение описва поведението на днешното поколение в градската среда:

„В днешно време много деца са страшно разглезени, невъзпитани, арогантни и без никакво чувство за граници и уважение към околните!“.

Той споделя гневни наблюдения от ежедневието – тийнейджъри, които крещят, ругаят и блъскат в моловете, „правят тоалетните на леш“ и хвърлят боклуци, сякаш останалите хора не съществуват. Други се събират по пейките в парковете, за да пушат, пият алкохол и енергийни напитки, държейки се нагло и напълно безнаказано.

Основният извод на този гражданин е, че проблемът започва от дома. Той призовава родителите да разберат какво точно гледат децата им в скъпите си телефони и да спрат да ги разглезват.

„Не казвам, че децата трябва да бъдат бити. Казвам, че едно дете трябва да знае какво означават „НЕ“, „НЕ МОЖЕ“ и „ЩЕ НОСИШ ОТГОВОРНОСТ ЗА ПОСТЪПКИТЕ СИ“!“.

Гражданинът подчертава, че лошото поведение не бива да се оправдава с репликата „Е, то е дете...“, защото утре това дете става възрастен човек, а резултатът от липсата на възпитание вече се вижда навсякъде.

Присъдата на алгоритмите: „Дадохме им смартфони, преди да сме им дали морален компас“

Друга гражданска позиция разглежда трагедията през призмата на дигиталната среда и загубата на реални човешки ценности. „Нещо се счупи в децата ни!“, алармира авторът, като настоява случилото се в Пловдив да не бъде просто поредната новина, която ще забравим след няколко дни.

Според него, най-голямата грешка на нашето време е, че сме дали на децата смартфони и неограничен интернет, оставяйки алгоритмите да ги възпитават. Социалните мрежи ежедневно ги срещат с агресия, унижение, показност и крайности.

„България трябва сериозно да обсъди ограничаване на социалните мрежи за непълнолетни, със строга проверка на възрастта и реална отговорност за платформите, които не могат да осигурят безопасна среда за деца!“.

Авторът настоява за връщане на децата в истинския живот – сред спорта, природата, книгите и изкуството. Посланието му към подрастващите е ясно и сурово:

„Детето трябва да разбере, че човешкият живот не е клип! Няма бутон „рестарт“! Когато удариш човек, болката е истинска! Когато унижиш човек, раната е истинска! Когато отнемеш живот, нищо не може да го върне!“.

Ако родителите и обществото не поемат своята отговорност, възпитанието ще бъде заменено от алгоритъма, който „няма съвест, не обича детето ни и не го интересува какъв човек ще стане“.

Психологическата диагноза: Защо децата се превърнаха в палачи?

Силните граждански тревоги намират пълно потвърждение и в думите на психолога д-р Лазар Атмаджов. Независимо дали първоначалната хомофобска версия е била заменена с педофилска, жертвата е била предварително набелязана и примамена – тя е била съзнателна цел. Защо обаче децата преминават границата и влизат в ролята на палачи? Д-р Атмаджов обяснява, че при 14-годишните психическата структура е силно податлива на влияние от по-големите, страх и конформизъм („Правя каквото трябва, пък да става каквото ще“). Когато действат в група, се задейства опасният „ефект на глутницата“, при който личната отговорност изчезва:

„Това позволява на конкретното дете да не бъде отговорно и виновно, а виновна е групата. Тоест... разпределената отговорност е ничия отговорност“, заяви той за TrafficNews.

Поединично тези деца най-вероятно не биха извършили престъплението. Груповата динамика обаче премахва страха и срама, превръщайки жестокостта в повод за демонстрация и търсене на публичност – доказателство за което е самото заснемане на побоя с телефони.

Провалът на семейната и образователната система

Психологът подкрепя тезата на гражданите, че основният пробив е в семейството, което масово е абдикирало от функциите си и вече не изгражда личности, а просто биологични продукти:

„Семейството вече не е функционално грамотно, образцово и достойно да възпитава, да образова и да обучава личности. То изгражда хора, които обаче не можем да наречем личности. Тоест разликата между хора и личност е, че едното е биологичен продукт, което има тяло и няколко вида системи... докато другото има ценностна система, която ръководи или възпира неговото поведение и второ, има яснотата какво то това поведение би причинило на другия“.

Много деца ежедневно стават свидетели на език на омразата и агресия у дома (насърчавани пряко или непряко от родителите). Достатъчно е бащата да скочи агресивно на опашката в магазина, за да разбере детето, че моделът на поведение е нападането на различните.

Училището също се проваля. Превенцията там е сведена до формални презентации: „...едни 40 минути да дойде някоя лелка или чичко в училище, за да отбие номерa, да вземе едни пари по един проект, не е превенция“, твърди Атмаджов. Теми като агресията, тормоза и сексуалността остават табу в класните стаи, поради което децата ги практикуват навън по брутални и достъпни за тях начини.

Мрачната прогноза: Към свят на примати

Ако родителите не преминат през сериозен „поправителен за родители“, ако законът не стане суров и справедлив, и ако образованието не започне да дава реални примери от съдебната практика за превенция, прогнозата на д-р Атмаджов е смразяваща:

„...то това се засилва, защото поколението, което създава деца, няма да е по-емоционално грамотно, а те ще са примати. Ние просто ще бъдем биологични единици, които се възпроизвеждат и колят“.

Време е обществото, институциите и родителите да разберат, че превенцията изисква реална работа, честност и отговорност. Защото, както предупреждава един от пловдивските граждани: „...ако ние не възпитаме децата си, някой друг ще го направи вместо нас!“.

Психолог: Когато децата губят личната си отговорност, те започват да действат като глутницаД-р Лазар Атмаджов за дехуманизацията, ефекта на наблюдателя и пробитата ценностна система на едно озверяло поколение