На 16 септември 2020 г., 36-годишният Максим Марцинкевич, по-известен с прякора си „Тесак“ („Секирата“), умира в затворническата си килия. Задържан е заради действия, свързани с екстремизъм, Марцинкевич се е самоубил, според официалните данни, пише bTV.
Адвокатите му обаче твърдят, че наскоро той се е оплаквал, че е бил подложен на изтезания – предполагаемо с цел да бъде принуден да признае нови престъпления – и настояват за разследване на смъртта му. Специалният кореспондент на руският сайт „Медуза“ Максим Солопов прави равносметка на живота на Марцинкевич, идеите, изпълнени с омраза, които той проповядва и популяризира, както и умението му да използва интернет, медиите и дори авангардното кино, за да се превърне в най-известния неонацист в Русия и създател на движението "Ловци на педофили".
Каква е връзката с убийството на Младежкия хълм?
Публикации в социалните мрежи свързаха групата от младежите, пребили до смърт 37-годишния Георги на Младежкия хълм в Пловдив с Тесак заради жеста, който показват на една от снимките по време на побоя. Те са я публикували в социалните мрежи. На нея са цялата група и Георги, който е с окървавена глава. Вероятно часове преди да загине от раните си.
Символът, с който често позират последователите на мрежовите движения на т.нар. „ловци на педофили“, е ръка, свита в юмрук с пречупен палец, популяризиран като „Жестът на Тесак“. Всички деца от снимката на групата са направили този знак с палеца. Този жест и визуален стил произлизат от руското неонацистко и ултранационалистическо движение „Окупай Педофиляй“ (част от мрежата „Реструкт“), създадено през 2012 г. от руския неонацист Максим Марцинкевич с прякор Тесак. Жестът се е утвърдил като лична запазена марка на Марцинкевич и символ на неговите последователи, които пренасят модела на саморазправа, унижение и физическо насилие под прикритието на граждански активизъм.
От толкинизъм към нацизъм
Максим Марцинкевич умира млад, но е още по-млад, когато за първи път придобива известност – преди повече от 15 години като най-гласовития привърженик на нацизма в руския интернет.
В автобиография, публикувана от самия него през 2012 г., когато е едва на 28 години, Марцинкевич пише, че произхожда от семейство на инженери и сам е учил за строителен инженер, преди да бъде изключен от университета заради „политическата си дейност“. Очевидно по същата причина армията също не го е приела и му е издадено освобождаване от военна служба.
Като тийнейджър, преди да възприеме радикалните възгледи, които по-късно ще определят живота му, Марцинкевич е бил фанатичен почитател на писателя Дж. Р. Р. Толкин. След това започва да се сприятелява с нацистки скинхедове.
Марцинкевич намира свой наставник в лицето на Семьон Токмаков, лидер на групировката на скинхедите „Руская цел“ („Руска цел“). Токмаков е вкаран в затвора в края на 90-те години заради предизвикване на сбиване с чернокож морски пехотинец, охраняващ американското посолство в Москва, и по това време е най-известният расист в Русия. Той не се притеснява от публичността. Токмаков с готовност дава интервюта на телевизионни журналисти, докато други радикални неонацисти са заети да разпространяват идеологията си сред футболните фенове и руската младежка субкултура и да създават тайни организации като „ОБ-88“ и структури на забранената екстремистка групировка „Blood and Honor“, за да организират „директни действия“ – например нападения срещу търговци от Северен Кавказ и Централна Азия. Токмаков не крие от медиите откровено плашещия си външен вид. Дори приема пари от журналисти, за да организира различни акции и събития.
По-късно той признава пред медията The Insider, че е имало търсене на подобни спектакли и че парите, които е получавал от журналисти за тези акции, до голяма степен са финансирали създаването на крайнодясната „Народна национална партия“, която той основава заедно с режисьора Александър Иванов-Сухаревски.
След конфликт със своите съмишленици 20-годишният Максим Марцинкевич, вече известен в тази среда като „Тесак“ („Секирата“), решава да тръгне сам и да създаде нова група, която да разпространява радикалните му възгледи. За тази цел той се насочва към нова платформа, която бързо набира популярност в Русия – интернет. През 2005 г. Марцинкевич създава онлайн форум, наречен „Творческо студио Формат-18“, където неонацисти от цяла Русия могат да общуват виртуално.
Той започва и да води видеоблог, в който публикува както реални, така и инсценирани кадри на расистки нападения, жестоки побои и убийства на работници мигранти и бездомни хора. Още от самото начало Марцинкевич постоянно преминава границите на езика на омразата, за да привлича внимание към себе си. В един от първите си видеоклипове например той се подиграва с възпоменателна церемония за жертвите на терористичната атака в Беслан, използвайки вулгарен език, за да обижда децата, загинали при обсадата на училището.
Раждането на „Реструкт“
Около сайта „Формат-18“ постепенно се оформя общност от най-радикалните неонацисти в Русия.
„Остава усещането, че някои млади неонацисти всъщност извършват определени действия специално, за да може „Формат-18“ да публикува видеоклиповете им“, казва през 2014 г. пред „Комерсант“ Александър Верховски, експерт по руския национализъм и расизма от Центъра „Сова“. „Да не говорим за факта, че видеоклиповете, които Марцинкевич споделя – както реалните, така и фалшивите – имат за цел да насочват и вдъхновяват други. И изглежда, че това работи.“
Самият Марцинкевич не отрича това. В книгата си той описва срещите си с осъдени за убийства, които са били вдъхновени от неговите видеоклипове. Много от тези хора са получили доживотни присъди.
Полицията арестува Марцинкевич малко преди останалите му съратници. През юли 2007 г. той е задържан по обвинения в подбуждане към омраза и заплахи за насилие. Делото срещу него е образувано след полицейски сигнал, подаден от Алексей Навални, Мария Гайдар и Олег Козирев, които по това време са организатори на движението „Демократична алтернатива“.
Причината е опитът на Марцинкевич да провали дебат в Москва между колумнистите Юлия Латинина и Максим Кононенко. Докато Навални модерира дискусията, Марцинкевич повежда около дузина скинхедове в залата и започва да заглушава говорещите. След това отправя нацистки поздрави и скандира „Зиг хайл!“. През февруари 2008 г. той е осъден за език на омразата и получава три години затвор. През 2009 г., все още зад решетките, Марцинкевич е осъден за още едно престъпление заради публикувано във „Формат-18“ видео, показващо инсценирана екзекуция на „таджикски наркодилър“.
Началото на движението срещу педофилите
След освобождаването си през 2011 г. Марцинкевич решава да продължи кариерата си като видеоблогър, като насочва вниманието си към публични акции срещу мъже, които определя като „педофили“.
Неговият уж аполитичен проект, наречен „Occupy Pedophile“ – препратка към движението „Occupy Wall Street“, което по това време е водеща новина в САЩ – бързо набира популярност сред новото поколение крайнодесни активисти в Русия. По това време младите неонацисти в Русия вече знаят, че е по-добре да не създават политически общности, които открито пропагандират националсоциализма. Организирането на нападения срещу чужденци също е станало по-рисково. Освен че използва свои непълнолетни последователи, за да примамва предполагаеми педофили – действия, които той нарича „сафарита“ – Марцинкевич започва да печели пари, като организира платени семинари, на които учи свои съмишленици националисти как да оцелеят в затвора.
Той също така насърчава аудиторията си да краде от супермаркети.
След първия си престой в затвора Марцинкевич систематизира радикалните си възгледи в книга, озаглавена „Реструкт!“. Идеите намират отзвук сред други националисти и по-късно стават основа на ново движение със същото име. Неговите членове организират инициативи като „Occupy Pedophile“, както и сходни кампании срещу предполагаеми наркодилъри и нелегални имигранти. „Реструкт“ получава и значителна публичност благодарение на телевизионните канали REN-TV и NTV, които активно отразяват дейността му. Освен от платените семинари Марцинкевич започва да набира средства и чрез собствена пирамидална схема – „TesakMoney“, рекламирана сред неговите неонацистки последователи. Мотото му е: „Не вярвай! Не се страхувай! Не работи!“
"Мечтая за красива смърт"
На въпрос каква е целта му в живота, Марцинкевич отговаря, че „страхът от смъртта е това, което определя житейските цели на хората“. „Деца, богатство, изкуство – каквото и да е. Трябва да разберете, че всичко това е просто желание да продължите собствения си живот отвъд прага на собствената си смърт“, казва той пред Lenta.ru. Самият Марцинкевич заявява, че никога не е искал деца и не се е смятал нито за особено добър, нито за особено зъл човек. Той мечтаел да умре „красиво“, казва Марцинкевич. „Като викинг в битка! Или докато яздя момиче. Или замръзнал на върха на Еверест. Макар че в крайна сметка няма значение.“
