„Една малка крачка за човека, един голям скок за човечеството" с този девиз автентична реплика на костюма на Нийл Армстронг стъпи в Природонаучния музей на Пловдив.

Днес се състоя официалното представяне на костюма в присъствието на кмета на Пловдив Здравко Димитров, зам.-кметът по култура Пламен Панов и районния кмет на „Централен“ Георги Стаменов.

 „Това е официална реплика и е единствената в Европа. Ще бъде при нас четири месеца“, посочи директорът на Природонаучния музей  Огнян Тодоров.

В света има създадени 15 автентични реплики на оригиналния костюм на Армстронг. Те са изработени чрез 3Д принтиране по случай 50-годишнината от кацането на Луната по инициатива на НАСА. Всички костюми са били разположени на различни бейзболни игрища в САЩ, а сега един от костюмите е в Пловдив. Изложбата се осъществява с подкрепата на Посолството на Съединените американски щати в България, разказа  Яна Георгиева уредник на зала „Планитариум“.

„Тази, която виждате, е била на бейзболното игрище в Ню Йорк „Янки“. Всяка гънка е в абсолютно реални размери, дори килограмите са еднакви с оригиналния – 90 килограма. При нас в музея ще остане до 23 май, така че посетителите на музея могат да се докоснат до нея, да се снимат с нея и да научат повече за мисията „Аполо 11“, посочи още Георгиева.

Днес оригиналният костюм на Нийл Армстронг (с номер A-7L) се намира в Националния музей по въздухоплаване и аеронавтика (NASM) към Смитсоновия институт в САЩ.

Огнят Тодоров подчерта, че за музея е важно да продължава да развива планетариума си.

„Това е част от инициативата ни да развиваме отдел „Планитариум“. Нашата програма за развитието му включва съвместната ни работа с Европейската космическа агенция. Спечелихме проект за производството на два филма, първият от които вече е в листата ни със заглавия, а вторият филм също е готов и предстои премиера. С министерство на културата разработихме проект за геоиди – макети на земята и различни обекти от слънчевата система“, посочи още директорът на музея.  

"Чрез вас искам да благодаря на Американското посолство за възможността посетители на музея да докоснат наистина историята на космическото въздухоплаване. Мисля, че бяха 70-те години, когато в Панаира беше представен летателния апарат Аполо 13, още си го спомням. Това са мигове, които се помнят цял живот. Сигурен съм, че и децата, които посетят музея, ще могат да се докоснат до историята. Това е забележително, случва се за първи път в Пловдив и се надявам да остави трайни спомени у малките посетители", посочи кметът Димитров. 

"Излишно е да казвам, че Природонаучният музей е един от най-бурноразвиващите се в България. Музей, който отдавна е надхвърлил рамките на държавата ни като развитие. Актът на поставяне на този костюм днес говори за силно европейско и международно изменение. Това е така, защото е поставен тук благодарения на Международния астрономически съюз, съвместно с Американското посолство. Международният астрономически съюз е неправителствената организация, която в световен мащаб, кръщава всички планетарни тела, звезди и обединява цяла научната общност, когато говорим за Астрономия. Природонаучният музей легитимира Пловдив и България в една научна общност, която е по-малка известна за нас, но безспорно много важна за развитието на науката и света“, посочи Пламен Панов, който допълни, че Пловдив в момента се конкурира за престижна награда и призова пловдивчани да гласуват. 

Пловдив в конкуренция с Рим и Атина за най-добра европейска дестинация за 2022Това е единственият български град, който участва в надпреварата

Нийл Олдън Армстронг става първият човек, стъпил на Луната. Той посещава летателни курсове и още на 16 г. получава сертификат за правоспособност за пилот. Армстронг изучава аерокосмическо инженерство и е офицер във Военноморския флот на САЩ и военен пилот. През 1962 г. се включва в Астронавтския корпус на НАСА.

Нийл Армстронг е командир на мисията „Аполо" 11 и заедно с пилота на лунния модул Едуин Олдрин стават първите хора, стъпили на повърхността на Луната. До този момент общо 12 души са стъпвали на Луната в резултат на шестте успешни мисии от програмата „Аполо".

Оцеляването в Космоса без скафандър е невъзможно. Затова скафандрите са истински инженерни чудеса, снабдени с множество системи за поддържане на живота на астронавтите. Лунните скафандри като този на Нийл Армстронг били проектирани така, че да осигурят оцеляване и по време на лунните разходки.