Пловдив осъмна под звуците на зурни и тъпани, но тази година ехото им в Столипиново и Шекер махала сякаш е по-тихо от преди. Празникът Едерлези – символът на пролетта, на обновлението и на ромската идентичност – бавно, но осезаемо променя своя облик. Старите обичаи, предавани от поколение на поколение, започват да избледняват под натиска на модерното време, а шумните многохилядни тържества все по-често отстъпват място на камерните семейни събирания.

​Въпреки че все по-малко роми избират да спазят целия ритуал с коленето на агне и обредното измиване, бреговете на река Марица днес не останаха пусти. Още в ранните часове десетки семейства се стекоха към реката, за да почетат Свети Георги и да потърсят благословията на водата. Сред тях бе и семейството на бебето Симеон – само на няколко месеца, но вече главно действащо лице в древния ритуал. За първи път в краткия си живот малкият Симеон бе доведен до реката, за да се докосне до магията на Едерлези.

​

Празникът за него е започнал още снощи, когато „традицията” е била спазена по обичаен начин. По стара ромска заръка, за да е здраво и късметливо детето, то трябва да бъде „откраднато”. Ролята на добронамерения „похитител” е поела неговата леля, която снощи го е отвела в дома си, за да предизвика съдбата и да донесе благоденствие на фамилията. ​

Днес, край брега на Марица, бебето бе върнато в прегръдките на семейството си за най-важния момент – благословията. В тесен семеен кръг, далеч от показността, дядо му, чието име малкият Симеон гордо носи, го потопи символично с молитва за здраве.

 

„Традициите не са това, което бяха. Все по-малко спазват обичаите. Много от нашите са в чужбина, други са мюсюлмани. Нашето семейктво обаче си почитаме хразниците, спазваме ритуалите. За здраве и берекет, но не само на нашите деца , а и на целият български народ", разказа пред TrafficNews дядо Симеон.

Той и семейството му са избрали да останат в родината си, въпреки трудностите в живото се. Всички работят, отглеждайки животни. Макар и без някогашните пищни софри по по брега на река Марица, духът на празника в етническите квартали остава жив.