Централната гара в Пловдив всяка вечер се превръща в неофициален приют за бездомни хора. Вместо пътници, по пейките в чакалнята се настаняват хора, които търсят подслон от студа. Завити в одеяла, те прекарват нощите в очакване на следващия ден – и следващата милостиня. От другата страна – служители на жандармерията, чиято роля е по-скоро наблюдателна, отколкото ефективна.

Присъствието на бездомните създава видим дискомфорт за пътниците, които използват чакалнята в късните часове. Пътуващи споделят пред медията ни за усещане на несигурност, неприятна миризма, както и притеснения относно личната им безопасност. Според тях, ситуацията нарушава както обществения ред, така и цялостната атмосфера в публичното пространство, което по правило би трябвало да е спокойно и безопасно.

„Просто не се чувствам ОК да чакам влак с децата си, когато около мен има хора, които очевидно не са тук за пътуване. Понякога става напрегнато - някои са агресивни ако им откажеш цигара или един лев“, коментира пред репортер на TrafficNews млада жена, която чака късен влак за Варна.

Проблемът не е нов. Въпреки че Пловдив е град, който се хвали с развита социална политика, в действителност много от хората в нужда избират да не използват услугите и наличните приюти. Причините са комплексни – от липса на доверие в системата, до желанието да останат близо до централната градска част, където могат да просят или търсят помощ.

Жандармерията, макар присъстваща на мястото, не разполага с инструменти за трайно решаване на проблема. „Можем да отправим предупреждение или да поискаме да напуснат, но това решава проблема само временно. А в студените месеци проявяваме човечност, стига да не пречат на другите, а само да седят на топло“, споделят служители на реда.

Към момента общинските власти не предлагат ясно решение, а координацията между институциите изглежда разпиляна. Докато това продължава, гарата остава в сивата зона между социален проблем и обществено напрежение – пространство, където институциите присъстват, но не действат.