Трябва ли Община Пловдив да осигурява паркоместа на гражданите си? Това е въпрос, който буди полемики от години, като и двете крайни мнения си имат своите поддръжници. От една страна са тези, които казват – това е задължение на градските власти, а другите смятат, че никой не е длъжен да осигурява места за 2-3 коли на всяко семейство.

Попитахме и пловдивчани – лесно ли си намират места за паркиране. Отговорите бяха предизвестени, като 87% от запитаните срещат трудности да спрат било пред службата, дома или друго място в града.

Независимо коя от двете политики изповядва един кметски екип, той трябва да работи по този проблем. Ако смята, че Общината е длъжна да осигурява паркоместа, то трябва да строи паркинги. При другата възможност – да налага рестрикции, за да се въведе ред в хаоса със спирането.

В случая Община Пловдив е в разкрачено положение, като прави и от двете по малко. Обновява паркинги и разширява Синя зона. Това е крайно недостатъчно. На практика новите паркоместа се изграждат от районните кметове. Те обаче преди всичко обновяват паркинги, или правят нови такива върху „кални петна”, които и до момента са използвани за спиране.

В същото време коли започват да паркират по тротоари, градинки, тесни улици и всякакви места, където могат буквално да наврат автомобила си.

Заради ограниченото пространство и имоти на Общината в миналия мандат започна да се говори за многоетажни паркинги. Един такъв бе построен  - в „Западен” , но проектите за такива съоръжения край Хуманитарната гимназия, до хотел „Лайпциг”, както и в „Тракия”, „Източен” и „Северен” бяха бутнати във фризера. По другата концепция за т.нар. буферни паркинги също нищо не бе реализирано.

Зам.-кметът по транспорт Тодор Чонов започна мандата с големи обещания, но както за градския транспорт, така и за паркирането, останаха само на хартия. Така е и с тъй наречената „Зелена зона”, която трябваше да обхване кварталите извън централна градска част.  Идеята бе да се въведе платено паркиране в най-натоварените части на кварталите, а живеещите там щяха да могат да си изкарат талони за автомобилите. Това трябваше да ограничи едно домакинство да има две паркирани коли плюс служебна на паркинга и подобни казуси, които препълват междублоковите пространства.

Сигурно е обаче, че проблемите с паркирането стават все по-тежки. Това влияе не само на липсата на паркоместа, а и на въздуха, пешеходците и визията на кварталите в града. Ако не се вземат кардинални мерки, процесът ще стане необратим.  Въпрос на воля е коя от двете политики ще възприеме общината, но трябва и да я изпълнява, а не просто да бъде на хартия.