Нов скандал разтърси културните среди, след като стана ясно, че актьорът Иво Аръков е получил над 325 хил. евро държавно финансиране за създаване и промотиране на авторска музика.

Средствата са отпуснати чрез Национален фонд „Култура“ в последните дни от мандата на тогавашния министър Мариан Бачев. Финансирането е по линия на Плана за възстановяване и устойчивост и е насочено към проект на фирмата „Фиш Ай“ ЕООД, свързана с актьора.

Случаят бързо предизвика бурни реакции в социалните мрежи, след като от платформата Today’s Metal излязоха с критичен коментар за проекта и неговия мащаб.

Според тях присъствието на Аръков в музикалните платформи е минимално – около 74 месечни слушатели в Spotify и приблизително 3250 слушания на най-популярната му песен. В YouTube той има около 2000 последователи и няколко публикувани парчета.

„Горе-долу по 100 евро на слушане. Къде да се запишем и ние?“, иронизират от медията, поставяйки въпроса по какви критерии се отпускат подобни средства.

Критиките не спират дотук – под съмнение е поставена и реалистичността на заложените дейности, включително турне в европейски градове като Париж, Милано и Барселона, при положение че проектът няма широка публика дори в България.

Случаят обаче далеч не се изчерпва с конкретното финансиране.

Разследване на Площад Славейков показва, че фирмата на Аръков е получила общо близо 800 хил. лева по два отделни проекта. Освен музикалния „DESOLE“, финансиране е отпуснато и за аудиовизуален проект, свързван със сериала „Изолация“.

Особено внимание предизвиква фактът, че музикалният проект първоначално е кандидатствал за значително по-малка сума, но при повторно подаване – вече в края на управленския мандат – бюджетът е нараснал многократно и е бил одобрен.

Реакциите в сектора обаче са противоречиви.

Част от представителите на културната общност защитиха финансирането, като подчертаха, че средствата не са „подарък“, а европейски ресурс, който се усвоява при тежки административни условия и често със сериозен финансов риск за самите бенефициенти.

Други поставиха под съмнение самата философия на подобни програми – дали е оправдано стотици хиляди левове да се инвестират в проекти с ограничен пазарен потенциал, вместо в по-широко достъпни или социално значими инициативи.

Появиха се и експертни мнения, според които проблемът не е толкова в конкретните артисти, колкото в липсата на ясни критерии, забавените процедури и административния хаос при управлението на средствата.

Така случаят „Аръков“ се превърна в нещо повече от спор около един проект – той отвори въпроса за доверието в начина, по който държавата финансира културата, и за границата между подкрепа и съмнение за протекции.

„Нито сумите са верни, нито историите на Силвия Недотеткова (Силвия Недкова – б.р.) от „Площад Славейков“, която е прибрала 200 лева, за да се опита да урони престижа ми…“, заяви Аръков, видимо афектиран от разразилия се шум около името му.

Актьорът направи и още едно категорично уточнение, с което се дистанцира от политическия привкус на скандала: „Не съм политик, но ме почнаха с предизборните кампании. Успех на политиците, мен ме дръжте настрана“.