В България вече може да говорим за игрални зали на глава на населението, за Пловдив и региона показателите сочат 1 обект на 4000 души, ако залагаме населението, което има право да стъпва в такива обекти /7500 на 1 зала, ако смятаме бебета и пенсионери/. Всъщност колкото и абстрактно да ви звучи броят на хазартните обекти в Пловдив на глава на населението е много над броя на аптеките на глава на населението в някои страни в Европа и по света. 

Средните показатели за фармацевтично обслужване в Европа са около 1 аптека на 4450 души, а като се сложат в сметките и другите развити континенти средната пада на около 4050 души за 1 обект или точно колкото в Пловдив. За референция в Швеция 7500 души са обслужвани в една аптека, а в Германия 25 600. В България сме шампиони с едва 1806 души на една аптека, а хазартните ни стойности са още по-големи отличници в надпреварата. 

В рамките на страната само за първите девет месеца на 2019 игралните зали, казина и бинго зали са се увеличили от 876 на 965. Лицата, носители на лиценз по Закона за хазарта, пък са станали цели 422. 

Така само за 9 месеца в България са отворили врати нови 90 игрални обекти, а от тях цели 17 са в Пловдивска област. В края на 2018 "финансов късмет" са предлагали 72 хазартни обекта в Пловдив и региона, а до септември 2019 те са стигнали цели 89. Обекти има освен в областния град Пловдив, така и в Асеновград, Раковски, Карлово, Първомай, Стамболийски, селата Труд, Целапица, Ягодово и Белозем. 

Факт е, че заради ниския стандарт на живот и голямото разделение между бедни и богати, у нас битува схващането, че хазартът е един от методите за бързо забогатяване. Този мироглед се подклажда и от агресивните реклами с весели хора от забравени села, които се хвалят със сумата, която са получили. Другият животворен елемент за казината са чужденците, основно от южната ни съседка Турция, чието население отдавна използва страната ни за хазартен туризъм. 

Освен богато осеяни с физически игрални обекти, градовете са заляти от пропаганда на различни видове хартиени и онлайн лотарии, платформи за залагания. Като включим  в общия брой на хазарта - тото, лото, лотарийни игри, спортни залагания и всички онлайн платформи общия брой на обекти набъбва на стряскащите 1072 към септември 2019. 

Не случайно през 2019 започна реформа на тарифите, които се събират от Държавната комисия за хазарт. Част от мизите се завишиха, а поправки в нормативната уредба предвидиха и чисто нови налози за онлайн залаганията във връзка с хазартните софтуери. Към момента 50 000 лева е годишната вноска за организиране на онлайн залагания, 10 000 лв за игрално казано и 5000 лева за всички останали хазартни игри. С промените вече се налага и доказване на крупни суми инвестиции. Колко общо са изплатените средства по линия на Комисията, все още няма данни. 

Гигант от Пловдив вдига мини Лас Вегас край границата ниЦялата разгърната площ на ваканционния комплекс е близо 151 декара

Какво са длъжни да заплащат фирмите, притежаващи игрални зали и казина?

Желаещите да отворят хазартен обект подлежат на процедура по разглеждане на документи, която се заплаща по тарифа. Ако кандидатът е одобрен, предстои нов финансов транш за същинския лиценз, който описахме горе. Промените по лиценза минават същия път и струват скъпо. Отделно, съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане, организаторите дължат регулярни данъци на всеки три месеца в размер:

500 лв.  -  за всяко едно място на всеки игрален автомат в игрална зала и игрално казино;
22 000 лв. -  за всяка една игрална маса за рулетка в казино;
5000 лв. – за всяко друго игрално оборудване в казино, отново за брой.

Справка на TrafficNews.bg показва, че едно от трите големи казина в Пловдив има 12 на брой игрални маси, 141 бр. игрално оборудване и 148 игрални места на игралното оборудване. Ако приемем, че 148 места са само на автомати (и не влизаме в клас „друго оборудване“) то начислената такса за място ще бъде 500 лева. Това означава, че казиното плаща на всеки три месеца 338 хиляди лева данък към НАП. Годишната равносметка за обекта ще възлиза на 1 милион и 352 хиляди лева, и то без да са включени сумите за лицензи към Държавна комисия по хазарта. Само това казино влива в държавния бюджет близо милион и половина на година.

Но тук има едно голямо НО. Голяма част от хазартните обекти в Пловдив не се стопанисват от пловдивски фирми. Има и някои изключения в обратен смисъл - някои от пловдивските фирми имат обекти извън територията на областта. Така данък от други обекти идва към НАП-Пловдив, а данъците на големи фирми отиват другаде. 

С други думи невъзможно е да се засече точно колко данък плащат обектите, функциониращи в Пловдив. Но пък знаем едно - от 2017 насам НАП-Пловдив е отчел най двойно увеличение на приходите от хазартния бизнес. 

Бърза ретроспекция на данни показва, че от хазартната дейност на територията на обл. Пловдив в държавния бюджет са постъпили близо 5 милиона лева през 2015, за 2016 приходите от данъци са се увеличили с малко под 300 хил. лв., а към август 2017 са събрани рекордните 11 082,1 хил. лв. За 2018 са постъпили над 12 милиона и 191 хиляди лева, а за 2019 приходът е 12 милиона и 200 хиляди лева. 

В ТД на НАП Пловдив за третото тримесечие на 2019 г. са подадени 36 бр. декларации по чл. 246 от ЗКПО, а до 15 януари е срокът за подаване на декларацията за четвъртото тримесечие.

Ако се спази тенденцията, настоящата година ще е рекордно доходоносна за държавната хазна, що се касае до данъците от хазартна дейност.