Имало едно време турска принцеса. Тя накарала своите подчинени да разкопаят огромна могила до Маноле, за да й извадят отвътре скритите там съкровища. Такива легенди разказват най-възрастните жители на селото в близост до Пловдив.

Факт или фикция решете сами, но историята има и своите аргументи. Например, обичайно е могилите у нас се кръщават на собствениците, в чиято земя попадат – Пеньова или Кирова могила.

Малтепе обаче е изключение. Дали защото името й не идва от малджийство - турската дума за иманярство? Как ви звучи „Иманярска могила”? Очевидно още в древността хората са търсели и вярвали, че в множеството възвишения наоколо се крият съкровища и ако ги открият, ще забогатеят. Познато, нали? И съвременните им последователи вярват в същото!

 Точно такива древни бандити от 16 век са копали 40-метровия иманярски тунел в един от най-забележителните археологически обекти в последните години – кулата на Малтепе до Маноле. Само преди дни археологът доц. Костадин Кисьов и екипът му, след като откриха иманярски пробив в югоизточния ъгъл на третата секция от кулата, намериха и доказателства, че изкопът е от преди няколко столетия.

„Още миналата година регистрирахме големия по размер иманярски тунел. Тогава влязохме, но не направихме оглед, защото беше опасно. Тази година, слизайки и разчиствайки южната страна в дълбочина, достигнахме до нивото на иманярското разрушение, което е в резултат на 40-метровия тунел. Иманярите са проникнали от източната страна, изкопали са тунел, който отива директно към югоизточната основа в третата секция на кулата. Стигайки до градеж, са започнали да вадят камъни. Точно така са разбили целия югоизточен ъгъл на третата секция на кулата. Извадили са камъни с обща площ 4.5 на 4.5 м. Почти половината градеж на тази трета секция е издълбан и камъните са изхвърляни в периферията. Намерихме ги”, разказа доц. Кисьов.

Още по време на археологическия сезон 2018, директорът на РАМ-Пловдив и колегите му установиха, че камъните от древния градеж са изнесени много отдавна, защото върху част от тях имало чим с дебелина 35-40 см. Това бил първият показател, че огромният тунел не е дело на съвременни иманяри. С разкриването на разрушената югоизточна стена на кулата, специалистите са открили и доказателства за предположенията си.

„Когато разкрихме разрушението на югоизточния ъгъл, на дневна светлина и с допълнително осветление направихме подробен оглед с цел да разберем кога е станало. В работата си имам много случаи с иманярски тунели и шахти, където винаги сме откривали останки – батерии, цигари, капачки, благодарение на които установяваме кога е проникнато в археологическия паметник. Миналата година не успяхме на Малтепе, но това бе една от първите точки в плана ми за този археологически сезон. Трябваше да  установим първо какво е разрушено, дали има опасност за конструкцията на кулата и чак тогава да продължим да проучваме”, разказа Кисьов и допълни, че заедно с хората от екипа си – част от които бивши и настоящи пещерняци, направили оглед на целия тунел.

„Проверихме го с металотърсач, включително и самата вътрешност на издълбаната кула. Установиха се две обстоятелства. Първо  - след като са издълбали и се е получила нещо като стая, видели са, че нищо няма, и са започнали да копаят вертикално надолу. Пак са вадили камъни. Този изкоп беше запълнен с пръст, когато го открихме. Беше дълбок 2.50 м. След като са се отказали да дълбаят надолу, са продължили, разбивайки южната част и са продължили нагоре  със 7-метрова шахта.  Тази цялата ситуация е много интересна, защото трябваше да установим откъде са влезли, откъде са почнали и какво са направили. Точно в зоната открихме и находки, които ни позволяват да датираме кога е направен тунелът. Намерихме го запечатан, вътре не са влизали хора след иманярите”, разказа Костадин Кисьов.

Находките са останали от иманярите и са ясно доказателство кога е направен изкопът. Става дума за монета, открита на входовото ниво на тунела. Тя е от времето на управление на Сюлейман I в периода 1520-1566 г. Другата ценна находка е юздечка, метално устройство, с което са водят  магаре или катър. В тунела доц. Кисьов и екипът му са открили животински изпражнения.

Юздечката и екстрементите показват, че иманярите са изваждали пръстта и камъните с помощта на впрегатни животни.  Това отговаря и на въпроса на археолозите защо тунелът е толкова голям – той достига на места до  1.80 метра височина и 70-80 сантиметра широчина. 

Археолозите са установили и че таваните в тунела са обгорени факли или лампи с мас или зехтин, с които иманярите са си светели. Тепърва предстои да направят анализ на саждите.

Открити са и още две монети, но извън кулата, в периферията на могилата.  Става дума за мантъри -  нискостойностни пари, използвани от по-бедното население. Двете са от времето на Мурад 1421-1451 г. Те са по-ранни, но са използвани като парично средство и са били в обръщение и в периода на управление на Сюлейман I.

Дали има и други набези на иманярите, защото археолозите допускат и това, ще се разбере в процеса на доразкриване на кулата. Предстои екипът на доц. Кисьов да стигне до кота нула и да установи какви са основите, които крепят впечатляващата 20-метрова кула.

Най-малката монета е от времето на Сюлейман I, а другите две - по-ранни, от времето на Мурад

Първата задача обаче ще бъде да се укрепи разрушената югоизточна стена. В момента внушителната кула не е застрашена, защото насипите от трите й страни я държат стабилна, но комисия от Инспектората на Министерство на културата е предписала укрепване на разрушеното, защото археолозите тепърва ще слизат надолу още 6 метра, за да разкрият цялата фасада до кота нула.  Вътрешните тунели ще бъдат запълнени в процеса на реставрацията и консервацията на обекта.

Юздечката, която подсказва, че са ползвани впрегатни животни за изнасянето на пръстта

 

Могилата Малтепе превръща Пловдив в световен античен центърПостаментът е тежал около 15 тона, а самата кула, изчислена по обема на кубовете, е около 250 тона

Снимки: Археологически музей и Румен Куртев