Имало едно време турска принцеса. Тя накарала своите подчинени да разкопаят огромна могила до Маноле, за да й извадят отвътре скритите там съкровища. Такива легенди разказват най-възрастните жители на селото в близост до Пловдив.
Факт или фикция решете сами, но историята има и своите аргументи. Например, обичайно е могилите у нас се кръщават на собствениците, в чиято земя попадат – Пеньова или Кирова могила.
Малтепе обаче е изключение. Дали защото името й не идва от малджийство - турската дума за иманярство? Как ви звучи „Иманярска могила”? Очевидно още в древността хората са търсели и вярвали, че в множеството възвишения наоколо се крият съкровища и ако ги открият, ще забогатеят. Познато, нали? И съвременните им последователи вярват в същото!
Точно такива древни бандити от 16 век са копали 40-метровия иманярски тунел в един от най-забележителните археологически обекти в последните години – кулата на Малтепе до Маноле. Само преди дни археологът доц. Костадин Кисьов и екипът му, след като откриха иманярски пробив в югоизточния ъгъл на третата секция от кулата, намериха и доказателства, че изкопът е от преди няколко столетия.
„Още миналата година регистрирахме големия по размер иманярски тунел. Тогава влязохме, но не направихме оглед, защото беше опасно. Тази година, слизайки и разчиствайки южната страна в дълбочина, достигнахме до нивото на иманярското разрушение, което е в резултат на 40-метровия тунел. Иманярите са проникнали от източната страна, изкопали са тунел, който отива директно към югоизточната основа в третата секция на кулата. Стигайки до градеж, са започнали да вадят камъни. Точно така са разбили целия югоизточен ъгъл на третата секция на кулата. Извадили са камъни с обща площ 4.5 на 4.5 м. Почти половината градеж на тази трета секция е издълбан и камъните са изхвърляни в периферията. Намерихме ги”, разказа доц. Кисьов.
Още по време на археологическия сезон 2018, директорът на РАМ-Пловдив и колегите му установиха, че камъните от древния градеж са изнесени много отдавна, защото върху част от тях имало чим с дебелина 35-40 см. Това бил първият показател, че огромният тунел не е дело на съвременни иманяри. С разкриването на разрушената югоизточна стена на кулата, специалистите са открили и доказателства за предположенията си.
„Когато разкрихме разрушението на югоизточния ъгъл, на дневна светлина и с допълнително осветление направихме подробен оглед с цел да разберем кога е станало. В работата си имам много случаи с иманярски тунели и шахти, където винаги сме откривали останки – батерии, цигари, капачки, благодарение на които установяваме кога е проникнато в археологическия паметник. Миналата година не успяхме на Малтепе, но това бе една от първите точки в плана ми за този археологически сезон. Трябваше да установим първо какво е разрушено, дали има опасност за конструкцията на кулата и чак тогава да продължим да проучваме”, разказа Кисьов и допълни, че заедно с хората от екипа си – част от които бивши и настоящи пещерняци, направили оглед на целия тунел.
„Проверихме го с металотърсач, включително и самата вътрешност на издълбаната кула. Установиха се две обстоятелства. Първо - след като са издълбали и се е получила нещо като стая, видели са, че нищо няма, и са започнали да копаят вертикално надолу. Пак са вадили камъни. Този изкоп беше запълнен с пръст, когато го открихме. Беше дълбок 2.50 м. След като са се отказали да дълбаят надолу, са продължили, разбивайки южната част и са продължили нагоре със 7-метрова шахта. Тази цялата ситуация е много интересна, защото трябваше да установим откъде са влезли, откъде са почнали и какво са направили. Точно в зоната открихме и находки, които ни позволяват да датираме кога е направен тунелът. Намерихме го запечатан, вътре не са влизали хора след иманярите”, разказа Костадин Кисьов.
Находките са останали от иманярите и са ясно доказателство кога е направен изкопът. Става дума за монета, открита на входовото ниво на тунела. Тя е от времето на управление на Сюлейман I в периода 1520-1566 г. Другата ценна находка е юздечка, метално устройство, с което са водят магаре или катър. В тунела доц. Кисьов и екипът му са открили животински изпражнения.
Юздечката и екстрементите показват, че иманярите са изваждали пръстта и камъните с помощта на впрегатни животни. Това отговаря и на въпроса на археолозите защо тунелът е толкова голям – той достига на места до 1.80 метра височина и 70-80 сантиметра широчина.
Археолозите са установили и че таваните в тунела са обгорени факли или лампи с мас или зехтин, с които иманярите са си светели. Тепърва предстои да направят анализ на саждите.
Открити са и още две монети, но извън кулата, в периферията на могилата. Става дума за мантъри - нискостойностни пари, използвани от по-бедното население. Двете са от времето на Мурад 1421-1451 г. Те са по-ранни, но са използвани като парично средство и са били в обръщение и в периода на управление на Сюлейман I.
Дали има и други набези на иманярите, защото археолозите допускат и това, ще се разбере в процеса на доразкриване на кулата. Предстои екипът на доц. Кисьов да стигне до кота нула и да установи какви са основите, които крепят впечатляващата 20-метрова кула.

Най-малката монета е от времето на Сюлейман I, а другите две - по-ранни, от времето на Мурад
Първата задача обаче ще бъде да се укрепи разрушената югоизточна стена. В момента внушителната кула не е застрашена, защото насипите от трите й страни я държат стабилна, но комисия от Инспектората на Министерство на културата е предписала укрепване на разрушеното, защото археолозите тепърва ще слизат надолу още 6 метра, за да разкрият цялата фасада до кота нула. Вътрешните тунели ще бъдат запълнени в процеса на реставрацията и консервацията на обекта.

Юздечката, която подсказва, че са ползвани впрегатни животни за изнасянето на пръстта
Снимки: Археологически музей и Румен Куртев
Още от категорията
Виж всички
Димитър Манолов: Много близо сме до протести
Отиде си оперната прима Теодора Георгиева
Акценти
Виж всички
Почина известният фен на Ботев Велизар Цолакидис
България спечели Евровизия. После дойде Иво Христов
Рибар пребори 80-килограмов сом в язовир в Пловдивско