Международен екип астрофизици, ръководен от Катрин Крекел от Хайделбергския университет в Германия, разреши 40-годишна загадка около гигантска структура, наблюдавана в посока към центъра на Млечния път, известна като "лоб на галактическия център" (GCL). Новото изследване установява, че структурата всъщност не се намира в галактическия център и не представлява "лоб", а затворена примка, разположена много по-близо до Земята - на около 6520 светлинни години.

В продължение на четири десетилетия астрономите обясняваха гигантската примка с различни хипотези - от последствия от свръхнова до древно изригване от ядрото на галактиката, при това с толкова много конкуриращи се теории, че един изследователски екип по-рано я определи като "тест на Роршах за галактическата астрофизика". Новите резултати показват, че при действителното си разстояние структурата е много по-малка, отколкото би била, ако се намираше на разстояние от 26 000 светлинни години - типичното разстояние до галактическия център - и представлява балон от материя, вероятно издълбан и йонизиран от звездна активност, а не остатък от изблик на свръхмасивна черна дупка. Изследователите предлагат съкращението GCL да бъде преосмислено като означаващо "силно объркана примка" (greatly confused loop).

Според учените трудността при изучаването на обекта произтича от няколко фактора - измерването на космическите разстояния е принципно сложно, а наблюдението в посока към галактическия център е допълнително затруднено от гъстото струпване на звезди, молекулярни облаци и прах в тази посока. Освен това долната половина на структурата се слива визуално с фона на галактическата равнина в радиоизображенията, което е карало обекта да изглежда като отворен лоб, а не като затворена сфера.

За да преодолеят тези пречки, изследователите използваха данни от проучването SDSS-V Local Volume Mapper, което картографира светещия газ в Млечния път чрез измерване на излъчването в оптичния и инфрачервения спектър. Особено полезно се оказа излъчването на йонизирана сяра, чиято по-дълга дължина на вълната прониква по-ефективно през прахта, което позволи на екипа да наблюдава и долната част на структурата, невидима при предишни радионаблюдения.

Сравнявайки количеството прах, затъмняващо светлината на обекта, с триизмерни карти на праха в галактиката, учените определиха разстоянието до структурата на около 6520 светлинни години. Според тях балонът представлява облак от водороден газ, светещ под въздействието на интензивно ултравиолетово лъчение, вероятно издълбан от по-ранно поколение масивни звезди - процес, сходен с този, довел до образуването на познатата "Примка на Барнард" в съзвездието Орион. Макар отговорните звезди все още да не са идентифицирани, изследователите отбелязват, че при диаметър от около 115 светлинни години структурата е по-малка от Примката на Барнард, но достатъчно близка по мащаб, за да предполага сходен произход.