„В един момент трябваше да взема важни решения и едно от тях бе да започна усилено да рисувам. Всъщност това беше едно от най-хубавите неща, които ми се случиха“, сподели пред нас познатият в друго амплоа Васил Василев – Зуека.

Усмихнатият актьор откри първата си авторска изложба в Пловдив и показа само малка част от картините си, но този път на живо. С творчеството си той изненада не само фенове на артистичната си личност, но и тези на абстрактното изкуство. Общо 35 цветни и „наивни“ творби, намерили пристан в U P.A.R.K. Gallery, ще останат на разположение до 30 май.

А днес пловдивчани видяха „Зуека от екрана“ в една непозната светлина. Така го намерихме – при хората, топло разказваше истории, усмихнат и развълнуван.

Вижте какво сподели Васил Василев – Зуека пред TrafficNews:

−Г-н Василев, какво е чувството да показвате картините си за първи път и то в Пловдив?

−Прекрасно е чувството, идвам за първи път и още не съм наясно къде се намирам. Може би съжалявам за едно единствено нещо – че вече повече от половин година продавам във Фейсбук и сам прецаках радостта от първата изложба. Не мога да се зарадвам по онзи начин, но тук пък усетих друго. Срещнах се с толкова много приятели от Пловдив и неслучайно тя е тук (усмихва се).

−Как се стигна дотук, че да гледаме картините на Зуека в галерия?

−Радост Коцева е главният виновник тази изложба да е пред вас и въобще да рисувам. Аз чат-пат правя по няколко картини, но те обикновено са за мои приятели и по-близки хора. Радост обаче видя две мои платна и предложи да направим изложба. Подходих леко страхливо, признавам. Тя ми каза „Ти явно си несигурен“ и това много ме позамисли. Ден–два по-късно си казах - „Аз ще опитам да нарисувам картини за изложба, ако не стане, няма да я правя и това е“. То пък стана.

−Как се отрази Covid-19 на творческия Ви порив?

−Тук има една косвена връзка. Covid докара икономическа криза, тя намали доходите, доходите пък изостриха отношенията ни с банките. Трябваше да взема важни решения и едно от тях бе да започна усилено да рисувам. Всъщност това беше едно от най-хубавите неща, които ми се случиха.

−Откога рисувате за тази изложба?

−От септември до сега не съм спирал. До този момент съм направил над 280 картини, но нещата, които са изложени тук, не са показвани никъде. Те са рисувани специално за Пловдив. 28 платна са на светлина, има още 7, които не са показани в основната зала.

−Какво е общото между всички картини тук?

−Зуека. Другото общо е, че са театрални. Третото общо − че са акрилни. За първи път рисувам с акрил и в началото ми идваше страшно. Защото не бях работил с такова нещо, те бързо съхнеха и усещах голям проблем с това. Понеже рисувам от много отдавна–по-конкретно от юноша, си беше новост за мен, защото едно време посягах към масло.

−Значи за акрила Ви е трябвала смелост. Изискваше ли се такава, за да изложите картините после пред хора?

−Ами не, защото не ми дреме. Аз не съм от средите на художниците, няма очаквания. Не съм от този занаят и нямам проблем с тая работа. Но пък днес дойдоха много художници, скулптори и хора на изкуството, които споделиха страхотни думи за картините. Лина Маджарова каза невероятни неща.

−Какво чухте днес, което ще си запазите за дълго време?

−Да не губя наивността си. Да запазя драматургията в картините, понеже във всяка една има действие. Деликатни съвети, които наистина са прекрасни. Сега е моментът да благодаря на хората, които посетиха изложбата.

−Предполагам, че не е случаен изборът на галерията?

−Първият път, в който видях моя картина закачена, не я познах. Изглеждаше хубаво, когато светлината падаше върху нея. Чак се впечатлих от себе си. Колкото до U P.A.R.T. Gallery – тя е много особена, направена е с вкус, с чувство. Подхожда на тези картини, а и с нея ме свързват много хора, най-вече Радост, с която се познаваме от много години.

−Човек остава с впечатление, че тук всичко е много непринудено, без излишен стрес. Така ли е всъщност?

− Всичко е по приятелски, без грам нерви. Дори си признавам, че сутринта, когато тръгнах за Пловдив, забравих да взема един кашон с картини. Просто се върнах и ги взех, без излишно напрежение. Наслаждавам се, прекрасно е! И съм толкова благодарен на Радост Коцева затова, че ме покани, но най-вече, че ми ритна два шута и ме накара да рисувам.

−Какво искате да остави тази изложба в хората?

−Да се позамислят… И благодаря на всички, които дойдоха да я видят и казаха хубави думи.