Иновативен метод за диагностика увеличава шансовете на пациенти с инфекциозни заболявания на централната нервна система. Модерният мултиплексен PCR в Лабораторията по микробиология на УМБАЛ "Св. Георги"-Пловдив е един от четирите в страната, а сред специалистите, обучени да работят с него, е д-р Йордан Калчев.

Заболяванията на централната нервна система се превръщат във все по-голям проблем в световен мащаб. Част от причините са свързани с увеличаването на антибиотичната резистентност, която Световната здравна организация обяви като заплаха номер едно за общественото здраве на глобално ниво, както и с нарастване процентът на пациентите с автоимунни и онкологични заболявания и появата на нови, т.нар. имърджинг болести. Огромна заплаха са и антиваксиналните движения. „Част от менингитите, които са най-честите невроинфекции, са ваксинопредотвратими. Тоест, хората, отказвайки да ваксинират своите деца, ги поставят в риск”, посочва специализантът по микробиология в Лабораторията по микробиология на УМБАЛ "Св. Георги"-Пловдив и асистент в Катедрата по микробиология и имунология на Медицински университет-Пловдив.

Той е категоричен, че при този тип заболявания факторът време е много важен, а подходът за лечение зависи от конкретния причинител. При класическата микробиология понякога резултатите излизат след 2-3 дни. В този период се започва т.нар. „терапия на сляпо”. Чак когато резултатът е готов, се прави преценка дали терапията е подходяща, или трябва да бъде сменена. С новите възможности на мултиплексния PCR обаче д-р Калчев и колегите му снижават това време до час и половина. Могат да търсят едновременно 14 микроорганизма, които са най-често срещаните, като на практика се елиминира възможността за допускане на човешка грешка в диагностичния процес. С бързата диагностика се позволява да се започне не „сляпо”, а точно специфично, т.нар. таргетирано лечение.

"Социалната значимост се определя от високата смъртност на тези заболявания, която достига до 30% дори с правилно лечение и до 70%, ако не е приложено лечение”, отчита микробиологът.  

Това била и причината да се насочи точно към тази специалност. Споделя обаче, че извървял дълъг път, докато открие своето призвание. „Да се насоча към медицината бе спонтанно решение, което смути семейството ми”, смее се медикът. Той е завършил Национална търговска гимназия с профил „Счетоводство”. Заради любовта си към химията първоначално решава да се занимава с фармация. С тази идея започва да се готви и за кандидатстудентските изпити. Една сутрин, 4-5 месеца преди датата, се събужда с идеята, че ще учи медицина. „Майка ми е лекар по дентална медицина, но тя няма нищо общо с моя избор. Дори съветът й бе да не поемам по този тежък път, тъй като тя е минала по него и много добре е запозната с всичко, което ме очаква”, признава д-р Калчев. Но днес се радва, че не я е послушал.

Още като студент проявява интерес към микробиологията като изключително предизвикателна и актуална специалност. След завършване на образованието си обаче сериозно обмисля да емигрира. Получава две предложения за работа във Великобритания. В крайна сметка решава да си даде шанс и първо да пробва да се реализира тук. Персоналният му път започва в Отделение по анестезиология и интензивно лечение (ОАИЛ). Девет месеца е специализант по неврология, след което се пренасочва към микробиологията.

„Трябваше ми малко време, за да намеря своето място. Хората, които срещнах, са изключително компетентни и мили. Опитът, който ми дадоха, ми е от голяма полза до днес. Особено в разработването на дисертационния ми труд, който е в областта на инфекциите на централната нервна система. Сигурен съм, че няма да съжалявам за избора си да остана тук”, смята лекарят.

В новата лаборатория към Медицински университет се чувства много добре. Казва, че е имал възможност да обиколи доста лаборатории в Европа благодарение на проектната дейност на МУ-Пловдив, както и преди това като член на Асоциацията на студентите медици. И твърди, че тази в Пловдив по нищо не отстъпва като ниво на оборудване и начин на работа. За кратко време тук се сблъскал и с много интересни случаи.

„Изолирахме един микроорганизъм. По литературната справка, която направихме, сме единствените в света, които сме изолирали този микроорганизъм от този тип материал, при такова заболяване. Това се наблюдаваше и с друг случай на много интересна комбинирана инфекция между вирусни и бактериални патогени. По литературната справка семе единствените, които описваме такъв случай”, разказва микробиологът. Сеща се и за комична ситуация. С колежката му д-р Ленгерова участвали в пилотно проучване, което засягало инфекциите на долните дихателни пътища. Занимавали се с изследване на микроорганизми в материал храчка. „За да изпълним проекта в срок, не ни достигаха две храчки. С нея тръгнахме по клиниките и се молехме за храчки. За щастие успяхме да намерим пациенти, които отговарят на критериите. Когато те притискат сроковете, трябва да намериш начин”, смее се лекарят.

Съветът му към по-младите колеги е да не се отчайват, ако попаднат в неговата ситуация да сменят професионалната си област. А да намерят мястото, където ще са полезни и ще вършат своята работа с удовлетворение и любов.