Непрестанно се увеличава броят на хората, които решават да се откъснат от големия град и да заживеят в някое почти безлюдно село в момент, когато виждат бизнеса си успешен, а живота си – подреден. Зад всяко подобно действие се крие индивидуална житейска история, смело решение, а след това и стръмен път към новото начало. Тъкмо за своя път ни разказа Андон Батуров от Асеновград, който след успешно завършване на висшето си образование и години в управление на блестящ собствен бизнес за производство на метални изделия (парапети, огради, метални конструкции) с ръчно ковано желязо, решава да загърби големия град и да заживее в село с едва шестима постоянни жители.

„Моето преместване в планината има предистория,” - разказва Батуров. – „Малко преди това бях купил няколко къщички в едно село и ги ремонтирах. После взех и една в Родопите, която пак освежих. Първоначално ходих там за ремонтите в петък, събота и неделя. Работих по минимум 12 часа на ден. Почти веднага разбрах, че това е моето място, а преместването ми за постоянно беше най-доброто ми решение, макар да обърна живота ми на 360 градуса.”

Андон Батуров разкри, че въпросното стечение на обстоятелствата всъщност пуска корените си още в детството му. Роден точно през 1980 г., той има ясни спомени за годините преди и след 10 ноември и затова определя детството си като нормално за „онова време”. Повечето време прекарвал навън с приятелите си, често ходели до реката или близкия язовир през лятото, понеже не можели да си позволят да посетят басейн. Но не тези игри се оказват в основата на по-късното му решение да се премести сред природата, а историята и интересите на неговия дядо.

„Навремето, когато дядо ми бил още дете, семейството му е имало много земи в днешна Гърция, занимавало се със земеделие, животновъдство, а той самият отлично яздел кон. В годините, когато тези години били иззети от гърците, на българите им се наложило да се изселят оттам. Това направило и семейството. По-късно дядо ми решил да се върне отново по онези места, за да търси имотите на родителите си, като се ориентирал единствено по спомените, които му разказвали. Целият път изминал на кон,” – разказва Батуров.

От тази история и от разговора, който водил с познат историк, му станало ясно, че „кръвта вода не става” и на него генетично му е заложен живота сред природата. Дори симпатията си към конете успял скоро да си обясни.

Как обаче се е решил да се отдели от своя вътрешен подтик и да се занимава с бизнес тогава? Ами отговорът също се криел в неговото минало. Баща му бил този, който пръв създал бизнес преди години. На подрастващия тогава Андон му било интересно да помага в работата, докато един ден не решил сам да основе компания, „за да види бащата как се прави”. Тогава имал убеждението, че най-доброто постижение в живота на един човек е да направи собствен бизнес, да постигне добри финансови резултати и завидни успехи не само в България. Успява да постигне всичко, дори през последната година от работата във фирмата успешно си сътрудничи с клиент от Германия.

С течение на времето обаче осъзнава, че цялата тази работа все по-често го оставя далеч от семейството и близките, на които все по-рядко успява да обърне внимание. Тогава започнал да осмисля кое дава стойност на живота му – парите или свободата, която те не могат да му купят. Оказало се, че свободата е тази която го тегли към себе си, затова съвсем скоро се оставил точно на природата.

В момента Андон е собственик на екологичен парк в родопското село, което привлича туристи от цялата страна. Има изграден детски център, както и конна база, където посетителите могат да се забавляват и да си почиват.