Днес е 15 септември – денят, в който хиляди млади хора правят поредната стъпка към своето съзряване и самостоятелност. Докато за най-малките той означава първи училищен звънец, за по-порасналите това е период на важни житейски решения, включително закрилящият покрив на родителския дом да бъде заменен със самостоятелно жилище.

При биенето на първия училищен звънец днес в Пловдив най-развълнувани, освен родителите на първокласници, бяха тези, за които звънецът е последен първи. 

"Кога изкласи не знам. Това е последната му година безгрижен живот. Надявам се училището да е дало солидна основа за неговата самостоятелност", разказа майката на дванадесетокласник Валерия Иванова пред TrafficNews. 

Новите данни на Евростат разкриват съществени разлики в скоростта, с която младежите в различните европейски държави предприемат тази ключова стъпка.

Средната възраст в ЕС: Стабилност около 26-ата година

През 2025 г. младежите в Европейския съюз напускат дома на родителите си на средна възраст от 26.3 години . Това представлява минимално увеличение спрямо отчетените 26.2 години през 2024 г. В исторически план индикаторът показва забележителна стабилност – от 2002 г. насам средната възраст за целия ЕС се задържа постоянно около прага от 26 години.

Зад тази обща цифра обаче се крие дълбок географски и социоикономически разлом между Северна и Южна/Източна Европа.

Къде се намира България?

В България младите хора отделят самостоятелно домакинство на средна възраст от 27.9 години . Това поставя страната ни над средното равнище за Европейския съюз.

Българските младежи напускат дома по-рано от съседите си в Северна Македония (30.7 години) и Сърбия (30.1 години), както и от връстниците си в Гърция (30.9 години) и Румъния (27.4 години) . В същото време процесът у нас е значително по-бавен в сравнение със централноевропейски държави като Чехия (25.8 години) или Австрия (25.2 години).

Картата на самостоятелността: Скандинавският модел срещу Средиземноморието

Данните очертават два коренно различни модела на поведение спрямо семейния дом. Шампионите по ранна самостоятелност са Северна и Балтийска Европа. В скандинавските и балтийските страни младежите напускат родителския дом бързо след завършване на средно образование или в самото начало на следването си. Пример за това е Финландия с 21.3 години, Дания, Естония , Литва и Норвегия. Там младежите напускат дома под 23-годишна възраст.

На противоположния полюс са Южна и Югоизточна Европа, където младежите остават с родителите си до навлизане в своето четвърто десетилетие. Пример са Хърватия: 31.5 години (най-висока възраст в ЕС), Гърция, Словакия, Испания и Италия. Там средната възраст е над 30 г. 

Данните са базирани на Наблюдението на работната сила в ЕС (EU-LFS). Показателят изчислява вероятността за напускане за всяка отделна възраст от 15 до 34 години, като отчита дела на хората, които живеят в домакинство без своите родители. Крайната стойност показва възрастта, на която 50% от съответното население вече не живее с родителите си.

Заетостта като ключ към независимия живот

Изследването подчертава пряка връзка между равнището на младежка заетост и възрастта за отделяне от семейството.

През 2025 г. коефициентът на заетост сред младежите на възраст между 20 и 29 години в ЕС достига 65.5%, докато в България той остава значително по-нисък – 52.7%. 

В страните, където младите хора напускат родителския дом най-рано (като Нидерландия с 23.4 години , Дания с 21.8 години, Германия с 24.1 години и Швеция с 23.1 години), заетостта сред младежите е значително над средната за ЕС .

Обратно – в държави с по-висока възраст на напускане (като Гърция, Хърватия, Испания и Италия), равнището на младежка заетост остава под средното за Съюза.

Ключов фактор за постигането на самостоятелност се оказва видът на завършеното образование. В рамките на ЕС младежите с професионално средно образование бележат заетост от 73.9%, спрямо 47.4% при тези с общо средно образование и 51.5% при хората с основно или по-ниско образование. У нас тази разлика е още по-драматична – докато заетостта сред българските младежи с професионална квалификация достига 60.8%, при тези с ниско образование тя слиза до едва 28.9%, което силно ограничава възможностите им за отделяне от семейния дом.