Капитан Мира Събева, която с гордост носи своите пагони и не познава чувството на страх

Боят настана, тупат сърца ни

Ето ги близо наште душмани

Кураж дружина вярна сговорна

Ний не сме вече рая покорна

Дружно братя българи - в боя да вървим

Дружно братя българи - враг да победим

О майко моя, родино мила, ний не сме вече рая покорна

Днес отбелязваме един от най-големите български празници. Денят на храбростта и празник на Българската армия и официален празник в Република България.

На 6 май, църквата отдава почит и на Свети Георги Победоносец, а стотици хиляди българи честват своя имен ден.

 

По този повод започваме днешния материал с цитат от една от най-въздействащите български патриотични песни - "Боят настана", която е песен на панагюрските въстаници по текст Иван Вазов. 

 

Това е и една от любимите мелодии на капитан Мирослава Събева, която навръх днешния празник пожелава на всички свои колеги "С чест, дълг и отговорност да носят своите пагони и да бъдат достойни военнослужещи и защитници на Родината".

 

 

Мира Събева е от онези жени, с "мъжки" професии, които вършат работата си с гордост и нищо не може да ги спре или уплаши. 

Баща ѝ, който също е бивш офицер от армията, е човекът, който я насърчава да мечтае без граници и да преследва мечтите си, независимо дали останалите ще ги сметнат за нетрадиционни.

 

Мирослава Събева е родена през 1987 г. и е завършила гимназия „Бертолд Брехт” в град Пазарджик, с изучаване на немски и английски език. Избира да продължи образованието си в Националния военен университет „Васил Левски“ със специалност „Организация и управление на тактическите подразделения за логистично осигуряване”, макар че е била приета и в Техническия университет в София, и в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ . 

 

 

Тренирала е различни видове спорт. Майка ѝ Петя Събева е била републикански шампион по плуване и от нея се е научила да плува стилово. Още в 3-ти клас е стреляла, като е запалена по този спорт от баща си Тодор Събев, който има шампионски титли по стрелба и е получил като награда пистолет „Аркус“ от министъра на отбраната Георги Ананиев (1997-1999 ). 

 

 

От 1 август 2011 г. започва работа в Регионална служба „Военна полиция” – Пловдив, като началник на група във втори сектор на отдел „Контрол и охрана”. Капитан Мирослава Събева е единствената жена офицер с военно образование в Регионалната служба. 

 

Тя смята, че човек винаги има някакво призвание и е сигурна, че е тръгнала по правилния път, сякаш ѝ е било предопределено.

 

Мирослава Събева е участвала в няколко мисии зад граница и е взела изключително дейно участие в осигуряването на обществен ред и безопасност, и разпределението на помощи при наводненията в с. Бисер през 2012 година. 

 

 

 

Има медали от редица спортни състезания както в България, така и в чужбина. За подготовката за едно от състезанията в Полша капитан Събева споделя: "Не беше лесно, бягане по пясъка с брoнежилетка, лицеви опори, клякания, коремни преси… И всичко това трябваше да се приключи преди 30-ата минута". Самата тя го е направила за 18 минути и 22 секунди.

 

 

 

- Да, още от дете мечтаех да стана военнослужещ и да продължа семейната традиция.

 

 

- Мотивацията ми дойде от баща ми, който е бивш офицер. Имах вътрешното убеждение, че това е моето призвание. Исках да съм част от Българската армия. Още от малка обичах да гледам мероприятия с участието на военнослужещи.

 

 

- Тактическите занятия, огневата подготовка и лекциите по военна история.

 

 

 

 

- Никой от семейството не ме е напътствал за тази професия или разубеждавал. Те имаха желанието да се обучавам в чужбина, но винаги са уважавали решенията ми. Винаги са били до мен и са ме подкрепяли. Те ми предоставяха възможността за допълнителни и разнородни извънкласни дейности, за да разширя кръгозора си.

 

 

- Всеки ден е различен. Занимавам се както с организационни дейности, така и с провеждане на учебен процес с личния състав. Има и динамични дни: ескорти на автомобилна техника на БА /Българската армия/, охрана на масови мероприятия, практически занятия, участия в национални и международни учения.

 

 

- Не, не ми е случвало. Колегите спазват военните устави и йерархията.

 

 

 

- През 2018г. участвах в мисия на ЕС - EUFOR Босна и Херцеговина, като изпълнявах длъжността - офицер по охрана на силите. Отговорях за сигурността на базата. През лятото на 2020г. заминах за Грузия, където мисията е на ЕС, на длъжност „Наблюдател“. Мисията за наблюдение на ЕС в Грузия е невъоръжена гражданска мисия. Мандатът на мисията се състои в стабилизиране, нормализиране и изграждане на доверие, както и отчитане пред ЕС, за да се информира европейската политика и по този начин да се допринесе за ангажирането на ЕС в региона.

 

 

 

- Да, щом съм положила военна клетва. Никога не съм поставяла пред себе си този въпрос под съмнение.

 

 

- Има много оръжия, с които още не съм стреляла. Стрелбата ми е страст от малка. Започнах да стрелям още като бях в трети клас и взимах участия в състезания. Трудно е да кажа, кое точно е любимото ми оръжие, но имам пристрастия към „Зиг Зауер“, „Хеклер и Кох“, „Глог“.

 

 

 

- Към този момент не съм изпадала в истински опасна ситуация. Предизвикателство беше осигуряването на с. Бисер през 2012 г. от посегателства на мародери след опустошителното наводнение. Към този момент не съм изпадала в опасна ситуация.

 

 

- Имам устойчива психика. За това ми помагат и ежедневните физически натоварвания, които допълнително я укрепват. Животът на човек във всеки един момент може да бъде застрашен. Който го е страх от мечки, не ходи в гората.

 

 

- Не помага, по-скоро пречи. Трябва да се доказваш много повече от мъжете.

 

 

 

- Да. Имам. Спечелените медали са от различни спортни състезания и военни състезания както в България, така и в чужбина.

 

 

- Спортувам. Това е част от ежедневието ми. Обичам тичането, плуването, планинското катерене, колоезденето, през зимата карам ски.

 

 

- Не съм семейна. През свободното си време обичам да съм с родителите си, да прекарвам време с приятелите си и да спортувам. От няколко години съм запалена по покоряване на планински върхове в България.

 

 

 

- Позитивни - упорита, целенасочена и отговорна. Негативни - непримирима, припряна и понякога инатлива.

 

 

- С никой не искам да се сменям. Засега правя това, което ме радва и не искам да бъда никой друг дори и за един ден.

 

 

- Постоянство и мотивация.

 

 

 

- Да. "Велик е нашият войник", " Боят настана", "Тих бял Дунав".

 

 

- Животът си го представям същия както е и сега, но вече семейна и доказал се професионалист в кариерата ми.

 

 

- Желая им преди всичко да са живи и здрави! С чест, дълг и отговорност да носят своите пагони и да бъдат достойни военнослужещи и защитници на Родината.