По време на епидемията, когато масовата психоза е обзела мнозина, е добре да чуваме и гласовете на разума, а не само гласана собствения си страх. С комуникационната си стратегия управляващите със сигурност няма да влязат в учебниците по кризисен PR или поне няма да са в главата с добрите практики. При сблъсък с непозната опасност хората се нуждаят от спокойствие и вяра, че някой има ясен план за справяне с кризата. Разнопосочните съвети и препирните в ефир в никакъв случай не успокояват и без това напрегнатите граждани. Новините за пациенти, които умират в линейките, защото не могат да стигнат до болница, както и тези за препълнените болнични заведения предизвикват ужас у мнозина. А страхът и негативните емоции буквално унищожават имунитета. 
 
Д-р Неделя Щонова е медик, който не залита в нито една от крайностите на спектъра от препоръки, които ни заливат ежедневно, а ежедневните й срещи в ефир със специалисти й дават възможност да изгради философия за справяне с психозата. В своите послания, тя съветва да се грижим с еднакво усърдие както за тялото, така и за духа си. 
 
Ето и нейните съвети:
 
Оптимистично намигване
Хора, милички хора, моля ви,
не се паникьосвайте.
Не се страхувайте.
Не се сдухвайте вътрешно.
Не занемарявайте здравословното си състояние и особено различните хронични заболявания.
Не допускайте хаос в мислите.
И в режима.
Паника, страх, тревога... тези неща смазват имунитета!
Ковид е тук, ясно.
Като всяка друга инфекция, която се разпространява по въздушно-капков път и тази не може да бъде спряна. Разпространението ѝ единствено може да бъде забавено. Смята се, че разпространението ще спре, когато между 40 и 60% от населението развие имунитет.
Добрата новина е, че при 8 от 10 души заразяването протича без тежки симптоми.
Около 20% от всички разболели се ще имат различни симптоми, подобни на грип, а между 1 и 3 % ще се нуждаят от интензивни грижи.
Нека помним - ако нещо стане, шансът да оздравеем е много висок - 93% от хоспитализираните с Ковид пациенти оздравяват.
Гневът, мракът в душата, горчивина, песимизъм, обезверяване, умопомрачителни вътрешни мъглявини и дъждовни облаци, страх, паника... това е... направо е грях.
Страхът разболява.
Паниката разболява.
Високите нива на тревожност разболяват.
Ковид и паника са един коварен дует!
Да, вирусът е тук.
Да, опасен е.
Да, пазете се!
И да, животът си тече.
Да, нека сме предпазливи,
внимателни, да се пазим взаимно!
Ограничаваме контактите, носим маски, мием си ръцете 30 секунди с вода и сапун, храним се рационално, никакви диети, не се презапасяваме с антибиотици, нито пък с хепарин и други антикоагуланти или антиагреганти. За лечение в болница мислим, само когато се появи задух и се нуждаем от допълнително подаване на кислород.
Усмивка, малко повече красота, оптимизъм, вяра,
по-ведро настроение... това не е безотговорно или неприлично в тази ситуация. Според мен. Напротив.
Това е имунитет.
Това е щит.
Дори е... вид отговорност...
Хора, пръскайте около себе си радостта и треската да се живее. Радвайте се. Усмихвайте се.
Дължим го на имунитета си.
На хората около нас.
Да бъдем рационални и ведри.
Не обездвижени, уплашени,
тъжни и преяли!
Доста хора натрупаха килограми в този коронавирус локдаун - терминът за карантиниране.
Тези килограми трябва да бъдат разтоварени!
 
Телата ни са създадени в свят на много по-висока физическа активност и са програмирани да се движат и да съхраняват натрупаната енергия по определен начин. Когато енергията не се оползотворява, ние я складираме под формата на мастна тъкан.
Хора, нека опитаме да разкараме мастната тъкан от корема, бедрата и ханша. Малко по малко.
Стъпка по стъпка.
Изкуството на малките стъпки е голяма работа!!!
Нека се обърнем към себе си и кротко осъзнаем какво наистина ни прави щастливи. И да си го подарим. Заради уюта в душата, който така ни е необходим, особено сега.
Мен примерно, ме правят щастлива моментите, в които спортувам и когато творя.
Затова сега се прибирам вкъщи и ще се отдам на две неща. На две от 37-те, които ме правят щастлива:
Първо.
Стречинг - специфични упражнения за разтягане на мускулите и прилежащите тъкани – сухожилия, лигаменти, съединителна тъкан, периферни нерви. Съществува риск от обездвижването в тази ситуация да ни клеясат ставите. Не бива! Не бива да го допускаме. Клеясалите стави болят.
Огъвкавяването винаги помага!
Правете стречинг 2-3 пъти в седмицата по 30 минути и поддържайте редовно своята гъвкавост.
Във всяка става и ставичка.
Малка и голяма.
Можем да тренираме редовно и плавно всяка става у дома, като си осигурим максимален комфорт с приятна музика, овладяно дишане и на отворен прозорец.
Второ.
Като си направя стречинга ще работя по книгата ми.
Ще пиша. Чувствам се въодушевена да пиша.
Имам страст за това.