Истинско вълшебство обгърна Сахат тепе и Пловдив! Емблематичната часовникова кула облече нови дрехи! След период на реставрация и ремонт на покрива, който бе компрометиран на няколко места, днес една от забележителностите на Пловдив се издига внушително на хълма и е възвърнала блясъка си. Той се подчертава и от художественото осветление, което я краси.

В първия модерен градоустройствен план, изготвен от Йосиф Шнитер, днешният Данов хълм е именуван Часовият хълм. Мястото е било познато с това име още на древните византийци и римляни. В онези години на източните склонове на тепето имало воден часовник, на върха на хълма - точно там, където някога бил храмът на Венера. Имало е и слънчев часовник, потвърдили археолозите, които открили останки от двата часовника при изкопни работи в района през 1920 година.

Изграждането на подобни съоръжения било обичайна практика за византийците. Водните и слънчевите часовници им служели за отмерване на времето - с тях, например, определяли часовете за църковна служба.



Първата часовникова кула на Сахаттепе е под формата на дървена конструкция с часовников механизъм, вдигнали я около 1578-1611 г. Денонощно се пазела от страж, който следял къде в града има опасност да пламне пожар. За целта до кулата имало топ, вързан за верига и халка, забита дълбоко в скалата. Гърмели всеки път, когато някъде лумнат пламъци. По това време на върха на тепето имало и масивна сграда с цилиндрична форма. В нея била барутчийницата и тя била строго охранявана, затворена с масивна врата. 

 Часовниковият механизъм изработил италианският конструктор Антонио Барбаджелата. Времето се отмервало не с циферблат, а с камбанен звън, който огласял града всеки ден - точно по обяд. В дневника си пътешественикът Льо Февър, който минава през Пловдив през 1618 година, пише: „На едно от градските тепета има часовник, който отмерва часовете по френски”. 



В началото на XIX век пожар унищожил напълно дървената конструкция на кулата. През 1809 г. вдигнали нова кула - този път от камък. Тя е конусовидна и висока повече от 17 метра, досущ като морските фарове. А през 1883-а местните управници поръчват от Виена нов часовников механизъм. През смутните 40-те години на ХХ век механизмът спира да работи - грижовни пловдивчани го демонтират, после следите му се губят. 

След време стар майстор от Карнобат е поканен да направи копие на часовника по запазените от 1882 г. чертежи. Новият механизъм изисква ръчно навиване един или два пъти седмично. И огромна физическа сила, понеже тежестите на часовника са над 100 килограма.

Ето и кадри от кулата днес преди ремонта...

И след него...