Кукленият театър връща на сцена емблематичния спектакъл „По ръба на небето” 10 години по-късно с представления на 14 и 28 март от 19 ч.

Драматизацията е дело на Ина Божидарова, Веселка Кунчева, режисьор е Веселка Кунчева , сценография и кукли - Мариета Голомехова , музика - Христо Намлиев , хореография - Явор Кунчев. От стария екип отново на сцена излизат Живко Джуранов,  Михаела Андонова и Наталия Василева, а към тях се присъединяват дебютантката  Мария Йорданова,  Велизар Евтимов, Елин Стоянова,   Стайко Стайков (човекът с най-много превъплъщения в спектакъла).

„Радвам се, че публиката отново ще се радва на този спектакъл, реализиран от един екип, който е явление в българския театър. Гледах с възхищение и „По ръба на небето”, и „Вграждане” на Веселка Кунчева и Мариета Голомехова. Сигурна съм, че тяхната публика ще дойде да гледа и ще остане приятно изненадана колко богата е палитрата на тяхното въображение. „По ръба на небето” е светъл, положителен спектакъл. А и екипът всъщност се връща в своя първи дом”, каза директорът Петър Влайков.

Той допълни, че новото представление не е копиран вариант на онова отпреди 10 години, а екипът е извървял целия процес на създаване, защото голяма част от актьорския състав е нов.

Влайков не скри и че с Веселка Кунчева обсъждат нови проекти и „мислим дори и за Античния театър”.

„Много съм щастлива, това за мен е едно завръщане към детството. По време на репетициите се получи едно много красиво сливане на две енергии – тези на Живко, Наталия и Михаела с новите колеги. Спектакълът е като живо същество. Надявам се, че ще се насладите на тази красива и емоционална среща с „По ръба на небето”, каза Веселка Кунчева.  

Тя припомни накратко сюжета за срещата на два свята – този на вещиците и хората, а главните герои са вещичката Шо (Живко Джуранов) и момченцето Тишо (Мария Йорданова).

„Въпросът е светът на вещиците съществува ли наистина или е само плод на нашето въображение? Спектакълът е предупреждение към самите нас да не се загубваме в бита, защото това ще ни повлече.  Върнах се към този текст с много приятно усещане, че е толкова жив и светъл, като бисер. Преди това работих по спектакъла „Портретът на Дориан Грей” и потънах в мрака,  с който се занимавахме. С „По ръба на небето” ми върна надеждата”, разказа още Веселка Кунчева.

Живко Джуранов не скри радостта си, че с възраждането на представлението се връща към едно „приятно вдетеняване”.

„Новото представление е позната рецепта, но с нови съставки. Нали знаете в началото тортата е била само блат и шоколад. А сега е цветна и с много вкусове. Рецептата еволюира”, каза той. Актьорът допълни, че работата с Веселка Кунчева е процес, който изисква пълно потапяне – интересен, но и много уморителен понякога. Именно затова режисьорката прави различни номера, с които разсее екипа.

„Последно се случи по време на репетициите на „По ръба на небето”. Хореографът Явор Кунчев дойде да отработим танците и започнахме от най-добре подготвения. Веселка ни накара да играем съвсем различно нещо и ние му спретнахме едно незабравимо контемпорари, което изправи този висок мъж на пръсти”, през смях разказа Велизар Евтимов. Самата Веселка Кунчева пък призна, че месец наред всеки ден пускали по едно камъче в дамската чанта на сценографа Мариета Голомехова по време на репетициите на „Вграждане” и ги скривали с тефтерите ѝ. А Мариета пъшкала и се чудела защо чантата ѝ всеки ден става по-тежка и по-тежка.

Извън вътрешноведомствените закачки, екипът не скри, че „По ръба на небето” е вълнуващо приключение и радост за всички.

„Гледах спектакъла на запис по време на пандемията. И мечтаех един ден да играя, ето че ми се случва”, каза дебютантката Мария Йорданова.

Велизар Евтимов не скри, че предизвикателството е било огромно, защото хем пееш, хем танцуваш, хем водиш куклата и призна, че преподавателят му по пеене в Академията, му казвал само да отваря уста без да издава звуци. Веселка Кунчева обаче го опроверга, че всъщност се справя чудесно и сподели: „Преди 10 години нямаше техническа възможност актьорите да пеят наживо, сега това е факт”.