Добре дошли. Дами и господа, вие сте на път да видите история за убийство, алчност, корупция, насилие, експлоатация, прелюбодеяние и предателство - всички тези скъпи за нас неща, които държим близо до сърцата си.

С този преамбюл, поднесен тъй загадъчно от конферансието Румен Григоров, зрителят беше въведен в легендарния мюзикъл "Чикаго". Беше и изпратен с него, тъй като композиционната рамка на спектакъла изказва изцяло всичко що трябва да бъде казано в изобличително саркастичен стил. Помежду им... всичко беше джаз!

Звездата на шедьовъра на Бродуей изгря за втори път снощи под тепетата, където умелите изпълнители солисти, хор и балет на Държавен музикален театър "Стефан Македонски" и оркестъра на Държавна опера - Пловдив държаха пловдивчани на нокти над 3 часа. Спектакълът, от първите трели до последната угасваща светлина, бе поднесен с патос и енергия.

От надписа "Чикаго", който неизменно просветваше, подсказвайки неврологичните моменти, сякаш се мятаха искри, екзалтиращи публиката до краен предел. Искрите на една силно изобличаваща нравите и морала история, които се забиват като нож в сърцата на публиката и я карат да привижда в персонажите познати лица, въпреки че те са рожба на едно общество, датиращо от 20-те години на 20-ти  век и то през океан разстояние.

Убийство. Затвор. Съд. И пресата, кръжаща около трите сюжетни топоса като орел. Тя е надвиснала застрашаващо и нейната смехотворна и злочеста сянка потулва един или друг персонаж, докато с огледало отразява светлина към друг. Тя е главният герой, тя е тъкачката на съдбите на Велма Кели, на Рокси Харт и още стотици хора. Тя поставя короната върху главата на една, отнемайки я от друга, и така до безкрай - мимолетната слава, акомпанирана от джаз.

И макар противоречиви, обагрени в светлината на порочност, жажда, нагон... героите сякаш бяха само марионетки на обществото, на това тъй безмилостно общество, което е готово в рамките на един миг да позлати някого, а после да го осъди на екзекуция. Свидетелите на този процес - аудиторията на Античния театър, бяха съпричастни, те забравиха, че пред тях се играе представление. Жуженето на публиката не бе осъдително към персонажите, беше екзалтирано от майсторското изпълнение на целия талантлив антураж, който ги потопи в атмосферата на джаз и порочен блясък в престъпния свят.

Зрителите съпреживяха цялата история, благодарение на партиите на Людмила Козарева, Рейчъл Роу, Лъчезар Лазаров, Николай Борисов, Александър Мутафчийски, Марияна Арсенова, Атанас Сребрев, Добринка Икономова, Александър Василев и още ред звездни изпълнители, певци и танцьори.

Грациозност, синхрон, безупречно музикално оформление и гениална режисура, която дължим на Бойко Илиев. Костюми, пресъздаващи перфектно духа на 20-те, изготвени от Цветанка Петкова-Стойнова. Не можем да изредим имената на огромния екип, който прави възможно едно безпрецедентно тържество за българската сцена, но всички те заслужават едно голямо "Браво!". Това почувстваха и посетителите, които аплодираха на крака близо 10 минути всички участници, благодарение на които магията се случи.

За сценария няма да ви кажем нищо, защото вероятно сте гледали филмовата екранизация, но ако не сте - длъжни сте да го сторите, и то чрез българската му адаптация, стъпваща на сцената с апломб.

Защото това е детонация на... блясък, насилие и джаз!