3D мапинг и други аудио и визуални съвременни технологии ще превърнат пространството под сцената на Античния театър в атракция за пловдивчани и гостите на града. Проектът „Обживяване на недвижимото културно наследство на Античен театър чрез прилагане на иновативни и прогресивни технологии” е на обща стойност 64 810 лв. – 52 170 лв. финансиране от фонд „Култура”, а 12 640 лв. – собствени средства от Общинския институт „Старинен Пловдив”, който ще го реализира.

„Средствата ще отидат за изработване на 3D холограмите и аудио и видео материалите, както и за техника. Вече имаме контакт с фирма, която ще ги изработи. Срокът за реализация на проекта е до края на 2023 г.  Това е още една стъпка към осъвременяването на експозициите на ОИ „Старинен Пловдив”. В Малката и Епископската базилика вече има модерни технологии. По проект към Норвежката програма, в който сме събрани всички музеи, ще оживим творби от експозициите на Златю Бояджиев и Димитър Киров. Ще се разказват историите на тяхното създаване. Предвиждаме и холограма на амвона на Епископската базилика”, разказа директорът на „Старинен Пловдив” Елена Кантарева-Дечева.

Изключителният паметник на културата за първи път ще бъде представен във всичките му функции.

„Днес ние възприемаме Античния театър като архитектурен паметник и като сцена за културни събития. В древността той е имал многопластови функции – като културно средище, но и като важна административна сграда, в която са се провеждали Провинциалното събрание на Тракия, което е имало задачата да контактува с императора и да поставя пред него важните за провинцията проблеми. Заседавало е и Народното събрание на Филипопол.  От трета страна Античният театър е бил сцена за гладиаторски борби, за това свидетелства система от отвори, към които са се закрепвали прегради за безопасността на публиката.  Ще представим и трите функции на театъра”, разказа археологът проучвател Мая Мартинова-Кютова, която е един от основните двигатели на проекта.

Тя допълни, че към сцената е имало отвор, който в началото е имал отводнителна функция. В последствие е бил част от театралното действие.

„Театърът тогава се е разгръщал на три нива – персонажите са били от света на мъртвите, от света на живите и от света на боговете.  Именно през автентичния квадратен отвор са излизали героите от света на мъртвите.  Оттам са излизали и гладиаторите”, каза Мартинова и припомни, че от надписи става ясно, че Античният театър е имал императорска ложа, както и ложа за „обичащите императора”.

За специалните холограми, които ще показват как са изглеждали хората тогава, ще се разчита на автентични извори – два фриза с гладиаторски сцени, както и оловни билети за гладиаторски и театрални събития с изображения.

В новите музейни пространства ще бъдат поставени  табели, които ще дават още информация на посетителите. А те ще обикалят обекта с устройства, чрез които ще могат да си изберат коя от трите истории, свързани с функциите на Античния, да чуят първо.